Автор: Емил Николаев (NUCLEO1985 )

„До кога?” Това е въпросът, който повечето фенове на „Ювентус” си задават след поредния слаб мач на тима, който доведе и до първата загуба за сезона – 1:2 от „Палермо” и то насред „Олимпийския стадион” в Торино. В последните 2 седмици футболисти, треньор и ръководство убиха всички надежди на тифозите, че този сезон „Ювентус” може да се върне там където му е мястото – сред претендентите за титлата в Италия и сред топотборите в Европа.

За сметка на това феновете на „бианконерите” виждат друго – тимът бавно, но сигурно потъва в посредствеността, като само геният на останалите след скандала през 2006 г. Дел Пиеро, Трезеге, Недвед, Каморанези и Буфон все още внася някаква класа. Всички други са футболисти от средно ниво, играчи, чиято психика и класа далеч не отговаря на името на клуба, за който играят. 

Причините за моментното състояние на отбора не са една и две – грешни трансфери, лошо управление на клуба, слаб треньор, контузии и т.н, и т.н.
Най-големият виновник за моментното състояние на тима безспорно е ръководството. След „Калчополи” цялата управа на „Юве” бе сменена. От клуба буквално бяха изгонени Лучано Моджи, Антонио Джираудо и Роберто Бетега, известни сред феновете като Триадата, която направи „Ювентус”, това което е в момента. За 12 г. начело на торинци, Моджи и компания направиха така, че клубът се издържаше сам, без никаква финансова помощ от собстеника фамилия Аниели. За този период 7 титли, 1 купа на Италия, Шампионска лига, Суперкупа на Европа, Интерконтинентална титла, 2 суперкупи на Италия. Освен това още 3 пъти „Юве” стигна финал в Лигата, но за съжаление не успя да спечели. В тима идваха играчи от световна класа, а „Юве” бе постоянно присъствие в топ 5 на Европа.

И всички тези успехи явно бяха без значение, защото Моджи и компания бяха отстранени само заради скалъпени обвинения, които така и не бяха доказани. Все пак „Юве” бе изхвърлен в серия Б и начело на тима дойдоха Джовани Коболи Джили, Жан-Клод Блан и Алесио Секо. За 2 г. тази „триада” (далеч не толкова успешна, колкото оригиналната) успя да върне „Юве” с 10 г. назад. Разбираемо тимът бе напуснат от треньора Фабио Капело и някои от най-големите звезди, като все пак останаха и част от ядрото на тима – Дел Пиеро, Трезеге, Буфон, Недвед и Каморанези (може би единствения успех на сегашното ръководство на тима). За треньор бе избран легендата Дидие Дешан, а всеки ден се говореше колко светло бъдеще чака „Юве”. Да, но още в първите срещи в серия „Б” се видя, че нещата не са толкова добре, колкото шефовете говорят.

В крайна сметка „Юве” взе титлата в серия Б и всички очакваха триумфалното завръщане в серия „А”. И тук обаче очакванията се разминаха с реалността.
Желанието на Дешан да привлече класни футболисти, с които да бъде конкуренция на „Интер” и „Милан” не се харесаха на видимо пестеливото ръководство и той бе сменен от Клаудио Раниери (треньор без никакви успехи в кариерата си). Още тогава се видя, че управляващата тройка на тима следи само икономическия баланс, а играта и представянето на отбора не е от голямо значение.
А резултатите не закъсняха... Още в четвъртия кръг „Юве” загуби с 0:1 от „Удинезе”. В развитието на първенството издънките се нижеха една след друга: „Парма”, „Наполи”, „Палермо”, „Емполи”, „Катания”, „Сампдория” и още, и още, и още... Но това не притесняваше шефовете – за тях важно бе тимът да влезе до 4-о място, за да влезе в Шампионската лига. И то не заради феновете, а заради печалбата, която идва от там. Е, „Ювентус” влезе в така желаната лига, а през лятото шефовете вече говориха за титли, за триумф в Европа. И пак да, ама не. Отново безумни трансфери – футболисти с доста съмнителни футболни качества, НО с не толкова големи цени.

И така настоящия сезон започна, както започна и предишния. За 6 кръга „Юве” има 2 победи, 3 равенства и 1 загуба – актив, достоен за „Палермо” и „Удинезе” (нищо лично към тези отбори), но не и за рекордьора по титли в Италия. Последва и още по-шокиращ резултат в Шампионската лига – 2:2 срещу не кой да е, а „БАТЕ Борисов”. И то след обрат от 0:2.

И въпреки тези резултати, въпреки играта на „Юве” ръководството няма намерение да прави никакви промени. „Оставам твърдо зад треньора, вярвам в качествата му”, заяви Коболи Джили след загубата от „Палермо”. Така е, все пак този треньор иска само 1 млн. евро годишно и сметките няма да се нарушат. Мястото на Раниери в „Юве” явно е бетонирано, въпреки че от началото на сезона „Юве” е мачкан в почти всеки мач.

А феновете продължават да се питат „До кога?”. До кога в тима ще се работи само с мисълта, сметките да са точни? До кога този треньор ще остане в клуба, след като видимо не успява да мотивира футболистите си? До кога в тима ще бъдат купувани играчи като Поулсен и Амаури? До кога ще чакаме трансфер на наистина класен футболист, който заслужава дадените за него пари? До кога „Юве” ще играе за място в Шампионската лига, а не за титлата в Италия? До кога само Дел Пиеро и другите тартори ще дърпат тима напред, когато стане напечено? До кога футболисти като Молинаро, Григера, Салихамиджич и т.н ще се разхождат по терена, след като видимо не са за класата на този отбор? До кога след всяка загуба ще се оправдаваме с годината в серия „Б”, с напускането на Ибрахимович, Тюрам, Канаваро и т.н.? До кога ще чакаме тимът да бъде поет от наистина класен треньор? До кога победите няма да са „от толкова голямо значение”? До кога, до кога, до кога... Така можем да продължим до утре. Но тези въпроси за момента остават без отговор. Всичко в тима е наред, поне според шефовете. И вместо финал още един въпрос: До кога фамилия Аниели ще търпи Джили, Секо и Блан да превръщат „Ювентус” от европейски и световен гранд в средняшко отборче с колебливи резултати?!