Победата над словаците обаче не може да бъде никакъв критерии, защото всички знаем какво се случва с подобни "палави" отборчета в груповата фаза на турнира, ако изобщо се домъкнат до там. Шампионската лига май остана единствения турнир, където сензационните изненади липсват. Да, тук таме някой с кански мъки се промъква до груповата фаза, но накрая остават пак познатите стари муцуни.

Предстои протоколен реванш в Братислава, след който Ювентус вече официално ще е в групите. Но тепърва идва най-трудното. 2 години извън Европа са доста и реално погледнато, шансът "бианконерите" да оптпаднат още в групите е по-голям от този да играят на финала в италианската столица на 27 май догодина. Тимът ще е в трета урна при жребия, освен ако някой измежду Ливърпул, Барса, Арсенал и Шалке не се класира за тях. Истината е, че в първа и втора урна класата на отборите надвишава тази на Юве. В следващите няколко реда, ще се опитам да обясня защо мисля така и защо смятам, че Юве е обречен  през следващия сезон, най-вече в Шампионската лига.


Откъде да започнем? Естествено от трансферната политика - ахилесовата пета на отбора през последните 2 години. 2 години, в които напрактика Юве не направи никакви смислени трансфери и това съдбата едва ли ще има силите да го опрости. Много може да се говори по тази тема, но няма да ви отегчавам допълнително. Ако не сте запознат, достатъчно е да влезете в някой форум на Ювентус и да прочетете дестина произволно избрани мнения. Няма как поне 5 да не са свързани с хули и упреци относно Секо и компания, придружени с ясни и конкретни предложения, които чакат само подписа на спортния директор.


Не знам дали има място за старите кучета, но ако има, то Шампионската лига едва ли е сред първите в списъка. В този турнир се играе с такава скорост и динамика, че ако отидеш до хладилника за бира, рискуваш да изпуснеш доста неща (освен ако нямаш телевизор в самия хладилник). Огромната класа на Дел Пиеро, Недвед, Трезеге, Буфон и прогреса на Киелини и Каморанези (първият не се знае още дали ще е същият след контузията и дали тя няма да първата от поредицата) са безпорни. Това са футболистите, които правят разликата от посредствеността. Те обаче не са достатъчни. В състава на Раниери има много слаби места, които при по-голям натиск, ще рухнат. И наставникът сякаш не прави нищо по въпроса...

На първо място - защитата. Освен Киелини, там няма друг достоен за нивото на рекордьора по титли на Италия. Легроталие и Мелберг отдавна са си изпяли песента, Григера и Дзебина се надпреварват да бутат титулярното място в ръцете на другия, сякаш е горещ картоф, а Молинаро вече е ясно, че е най-голямата дупка в състава. За прословутите му центрирания и неорентираните му действия в защита, вече има не малко вицове и анекдоти. Шансът момчета като Де Чилие и Ариаудо да прескочат еволюцията е почти толкова голям, колкото Андраде да се възтанови до края на месеца. Проблясъците идват от хърватина Кнежевич, но едва ли точно той има достатъчно класа и опит за да се окаже "спасителя" за Юве. Бог да е на помощ на Буфон и пред пътя на Киелини.


Спорно е дали положениоето в защитата е по трагично от това в центъра. Като изключим Недвед и Каморанези, които оперират по крилата, шансът да намерим качествен халф в състава, отговарящ на изсикванията на Лигата, се равнява на шансът Англия да стане световен шампион по футбол. Фактът, че Раниери възлага почти всичките си надежди на играч като Поулсен е достатъчно показателен. "Ще видите, че датчанина е много класен състезател", закани се треньорът. Да, ама ние в бялата лястовица не вярваме. За да превърнем бидонът в каляска, имаме нужда от Уолт Дисни, а не от напразни надежди. За човешките качества на датчанина няма да говорим, или поне не предварително. Обещал съм да проявя търпение. Да се върнем на думите на Раниери - той говореше така и за Молинарo, но едва ли са ни останали нерви, за да изтърпим още един такъв. Ако искахме Юве да е на върха след 10-15 години, щяхме да си наемем будист за треньор. Играчи като Дел Пиеро, Буфон, Трезеге и особено Недвед, нямат много време на разположение. А те определено не заслужават да завършат кариерата си в средняшки тим...

Но да спрем до тук с лиричните отклонения и да продължим с огледа на централния кръг на стадио "Олимпико". Ако погледнем по-оптимистично, ще видим само Кристиано Дзанети, който с играта си миналия сезон шокира приятно всички, дори и себе си. Дали обаче това е постоянна велечина точно при Кристиано? Съмнявам се. А и освен това контузиите и годинките май ще надделеят над желанието му за късен ренесанс. За Салихамиджич и Тиаго или добро или нищо. Първият едва ли може да е основна фигура в центъра, по-скоро мястото му е на десния бек, а на втория вече му е обявена цена от 10 млн. Остава само да се намери отборът, който да ги вземе заедно с португалеца. Стигаме до Момо Сисоко - голямата надеждата за много тифози. Ако преди 2-3 години някой ми беше казал, че Мохамед Ламин Сисоко от "ливъра" може да бъде основен стълб в полузащитата на Ювентус, моментално щях да се обадя в лудницата. Няколко моменти на проблясъци у малиеца обаче, накраха някои тифози да го обявят за новия Виера, Дешан и Зидан взети заедно. Истината обаче е доста по-сурова - Сисо е тромав, муден, неориентиран и разсеян. Дефанзивните му функции са митологизирани до такава степен, че накараха ръководството на Юве да удължи договора му и да го обяви за един от най-полезните играчи в отбора. Ръководните фактори обаче, не разбраха, че ако ще 1000 топки да отнеме, изгуби ли и една в най-важната зона, е напълно безполезен. Дефанзивните функции (особено в съвременния футбол) не се свеждат само до това да отнемеш топката, но и да дадеш началото на смислена атака. Ако откраднеш една топка и после я подариш, когато всички вече са настроени за атака и не са подготвени за защитни действия, то по-добре да не я отнемеш изобщо. Дори "дървета" като Макелеле и Диара например, се научиха да подават. Да не говорим за Микаел Есиен. Когато до малиеца не стои някой магьосник и той е изявеният от двамата централни полузащитници, то положението става още по-трагично. Напрактика, когато Юве атакува, Сисоко остава почти изцяло изолиран и дупката в центъра ясно се откроява. Бракът в действията му е повече от целия брак на всички отбори в Лигата, демонстриран в елиминационната фаза през последните години. Високите изсквания там не могат да си позволят да простят толкова много грешни отигравания. Просто няма такъв отбор, който да не се възползва...
Нарочно се спрях по подробно на Сисоко, защото се очаква именно малиеца да влезе в тежката и отговорна роля, наречена "основният стълб в средата". Какво друго ни остава, освен пак да се помолим на добрия стар Господ-Бог.

Маркиони ли казахте? По-тихо да не го счупите. Опираме до младите и съответно неопитните. Екдал и Маркизио изглеждат много обещаващи таланти, но едва ли са готови за тежестта Шампионска лига. А и едва ли ще им се даде шанс. За креативност в центъра въобще няма да говорим, защото това е болната тема за всеки черно-бял тифоз. А и едва ли ще открия топлата вода.
Господи, благослови Каморанези и Недвед и им дай много, много здраве.


Иначе нападението безпорно е най-силното звено не само на Юве, но може и в цяла Европа. Дел Пиеро, Трезеге, Якуинта и Амаури - трима световни шампиони и един от най-прогресиращите футболисти в Серия А, изглеждат повече от добре. Единствената забележка тук може да бъде свързана с милионите, профукани за бразилеца, но няма да се спирам на това, за да мога да кажа следното "тук нещата са тип-топ" и да продължа нататък. Въпросът тук е само един - достатъчно ли е само едно атомно нападение, за да наречем даден отбор класен и добър? Май се получи риториката...


Мнозина виждат в Буфон, Недвед, Каморазнези, Трезеге и възродения Дел Пиеро достатъчно ресурс за да закарат отбора на върха. Безпорно това са опитни играчи от най-високо ниво, за които едва ли е нужно да се спираме в подробности. Но в моите очи те не са нищо повече от един изключително стабилен скелет, който обаче без мускули не може да носи тежестта, наречена Шампионска лига. Още повече, че тази тежест е подсилена и от плътността на Серия А. Не трябва да пренебрегваме и факта, че всички те са прехвърлили 30-така и умората, контузиите и спад във формата при тях няма да са нестествени. А това също е час от голямата игра. Когато се целиш нависоко, трябва да имаш предвид и такива, на пръв не толкова съществени фактори. Ето затова смятам, че Юве притежава най-глупавото ръководство на света, което е и най-слабото звено на клуба. При положение, че имаш такава стабилна и здрава основа, да не инвестираш и да не я доизградиш, граничи с абсолютната глупост и невежество.


И като казах "най-слабото звено", стигаме и до треньора. Най-важният човек в един отбор. Спорно е кой измежду Раниери и ръководството може да се окичи с тази "титла", но все пак първият е подчинен на вторите и затова Джили, Секо и Блан излизат с три чифта гърди напред. Не веднъж съм споменавал, че най-важният човек в Ювентус не може да бъде човек като Клаудио Раниери. Треньорът, който може да спаси всеки тим от изпадане, но не и да изгради шампионски отбор с дух и манталитет на победител. Освен от визитката му, изводът може да се направи и от миналия сезон, когато обстоятелствата се стекоха така, че Раниери имаше реални шансове за титлата, които той пропиля по най-нелепия начин и накрая дори нагло се обяви за победител. Г-н Раниери, третото място не може да бъде връх за клуб като Ювентус и това че сте спасил отбора от изпадане, тук не ви прави победител, за разлика от предишните ви клубове. Колкото по-скоро го разберете, толкова по-добре за вас и най-вече за клуба. Та този човек изрази задоволство от равенствата с Каляри и Сампдория, сигурно утре ще е доволен на почетна загуба от Челси. Разбирам симпатийте на много от феновете, най-вече на другите отбори, към този треньор. Той наистина е доста симпатична и харизматична личност и това е може би нещото, което го е издигнало чак до треньор на Ювентус, но Раниери просто е некадърен. В детайлите от работата му няма да се спирам, защото и без това  се получи роман. С две думи - това не е човекът който може да закара Юве в Рим.


Има ли надежда изобщо? Разбира се че има. За оптимиста, тя може да се намери навсякъде, за песимиста не съществува, а за реалиста тя е храна. Границата между оптимиста и реалиста е много тънка, особено през погледа на песимиста. Ние обаче ще се опитаме да я намерим. Къде ли? Е как къде - в младите момчета на Юве разбира се. "Старата госпожа" никога не се е славила с налагането на своите юноши. Политиката на клуба винаги е била да купува нужните му футболисти (нещо в което Лучано Моджи беше истински Бог), а не да ги създава. Знаем обаче, че от 2006-та Юве не е същият. Кога ако не сега е точният момент да вземем завоя и да погледнем в собствената си градина, водени от законите и политиката на съвременния футбол. След като не можем вече да си позволим да купуваме нужните ни играчи, защо да не си ги произведем. Почвата е богата, климата е благоприятна, семената са от най-качествените. Вместо да ги посяваме в чужди градини, можем да създадем собствена реколта, която нищо чудно да се окаже най-скъпа на пазара след време. Момчета като Джовинко, Де Чилие, Маркизио, Паскуато, Роси, Ариаудо са заредени с черно-бяла кръв и настървени чакат да пробият почвата. За ръководството остава само да ги "полива". При малко повече търпение и правилна работа, има всички предпоставки нещата да се получат. Разбира се, всичко трябва да става в движение, защото както казахме, клуб като Юве не може да чака дълго. При всички положения, каквото и да се направи, не можем да очакваме от тях чудеса още в тазгодишното издание на Шампионската лига.


И накрая, но не на последно място - с изключение на някои проблясъци, турнирните битки никога не са билили по вкуса на "Старата госпожа". Когато Клаудио Раниери казва, че победата е в ДНК-то на Ювентус, той няма предвид моментната, бърза победа в конкретен двубой, където можеш да излъжеш противника с не толкова футболни качества и където късметът играе огромна роля. Наставникът на Юве има предвид онази, крайната, трайна победа, извоювана с постоянството и класа. Статистиката е достатъчно показателна - там където се изисква постоянство Юве е абсолютен рекордьор по титли - 27 Скудета. При турнирите положението е обратното - въпреки 9-те си Купи на Италия (което също е рекорд за страната) и двете си КЕШ, фактите показват, че Юве просто не е турнирен боец. "Бианконерите" не са печелили купата на Апенините от 95-та, а Шампионската лига от година по-късно, въпреки 3-те си финала след това, когато торинци бяха фаворити, но се провалиха. Когато дойде решаващият момент, нещо се случва и тимът рухва. Дори играчи като Дел Пиеро и Зидан не успяха да се преборят с тази прокоба. Защо ли? Защото Шампионската лига не е в ДНК-то на Ювентус...