Програма

2012г. - 2013г.

25/08/2012г. 19:00ч.
1 Ювентус 2-1 Парма
02/09/2012г. 19:00ч.
2 Удинезе 1-4 Ювентус
16/09/2012г. 16:00ч.
3 Дженоа 1-3 Ювентус
22/09/2012г. 21:45ч.
4 Ювентус 2-0 Киево
25/09/2012г. 21:45ч.
5 Фиорентина 0-0 Ювентус
29/09/2012г. 21:45ч.
6 Ювентус 4-1 Рома
07/10/2012г. 16:00ч.
7 Сиена 1-2 Ювентус
20/10/2012г. 19:00ч.
8 Ювентус 2-0 Наполи
28/10/2012г. 13:30ч.
9 Катаня 0-1 Ювентус
31/10/2012г. 21:45ч.
10 Ювентус 2-1 Болоня
03/11/2012г. 21:45ч.
11 Ювентус 1-3 Интер
10/11/2012г. 21:45ч.
12 Пескара 1-6 Ювентус
17/11/2012г. 19:00ч.
13 Ювентус 0-0 Лацио
25/11/2012г. 21:45ч.
14 Милан 1-0 Ювентус
01/12/2012г. 21:45ч.
15 Ювентус 3-0 Торино
09/12/2012г. 16:00ч.
16 Палермо 0-1 Ювентус
16/12/2012г. 16:00ч.
17 Ювентус 3-0 Аталанта
21/12/2012г. 21:45ч.
18 Каляри 1-3 Ювентус
06/01/2013г. 216:00ч.
19 Ювентус 1-2 Сампдория
13/01/2013г. 16:00ч.
20 Парма 1-1 Ювентус
20/01/2013г. 16:00ч.
21 Ювентус 4-0 Удинезе
26/01/2013г. 16:00ч.
22 Ювентус 1-1 Дженоа
03/02/2013г. 13:30ч.
23 Киево 1-2 Ювентус
09/02/2013г. 19:00ч.
24 Ювентус 2-0 Фиорентина
16/02/2013г. 21:45ч.
25 Рома 1-0 Ювентус
24/02/2013г. 16:00ч.
26 Ювентус 3-0 Сиена
01/03/2013г. 21:45ч.
27 Наполи 1-1 Ювентус
10/03/2013г. 16:00ч.
28 Ювентус 1-0 Катаня
16/03/2013г. 21:45ч.
29 Болоня 0-2 Ювентус
30/03/2013г. 16:00ч.
30 Интер 1-2 Ювентус
06/04/2013г. 19:00ч.
31 Ювентус 2-1 Пескара
15/04/2013г. 21:45ч.
32 Лацио 0-2 Ювентус
21/04/2013г. 21:45ч.
33 Ювентус 1-0 Милан
28/04/2013г. 16:00ч.
34 Торино 0-2 Ювентус
05/05/2013г. 16:00ч.
35 Ювентус 1-0 Палермо
08/05/2013г. 21:45ч.
36 Аталанта X-X Ювентус
11/05/2013г. 21:45ч.
37 Ювентус X-X Каляри
19/05/2013г. 21:45ч.
38 Сампдория X-X Ювентус

* Италианската федерация си запазва правото да променя първоначалните дати и часове на срещите.

 

Справедливостта притъпява болката
Tuesday, 24 June 2008 04:49

Както казва един мой приятел "Футболът е една грозна, несправедлива и измекярска игра". Във него рядко има справедливост. Особено когато става въпрос за турнирни битки, където всичко е възможно. Ама наистина всичко. Дори и Гърция да стане Европейски шампион. Даже и Турция, но това е друга тема.

На мача Испания-Италия станахме свидетели на една от тези рядкости. По-добрият отбор спечели макар и с дузпи. Обикновено отборът, който е пропуснал да спечели в редовното време бива изхвърлен благодарение на това коварно правило с изпълнение на 11-метрови наказателни удари. Снощи обаче не бе така. "Пиринейците" бяха по добри от "апенинците" през целия двубой и логично продължават напред. Отборът, който за 120 минути отправи 2 точни удара и който разчиташе на дузпите и на най-силното си оръжие - "измамата", бе иронично изигран от съдбата. Тя най-накрая реши да е честна на това европейско. По-слаба Италия не сме наблюдавали дори и при Трапатони.


Главният виновник за провала на Италия се казва Роберто Донадони и това го знае всяко хлапе (всяка делнична вечер от 18:00 часа по btv). И то не толква крах от отпадането на 1/4 финал, колкото правал от чисто футболната гледна точка. Под ръководството на Донадони те не играха футбол и дори митът с "катеначото" беше напът да рухне. Няма смисъл да се правя на специалист и да задълбавам в по-дребните футболни детайли. Нямам и претенции да разбирам много от футбол, затова ще го карам по-повърхностно и по "фенски" (да не се бърка с "френски") така да се каже.

За мен и за повечето тифози е очевадно, че Донадони носи основната отговорност. Грешките му са много - като се почне от страхливото и предпазливо подхождане към двубоите и се стигне до "несменяемият" Лука Тони, на който алтернатива, от гледна точка на глупавата и упорито налагана схема, няма. Освен опит, Донадони няма и нещо друго, много важно за един национален селекционер - елементарен усет към играта, както и такъв за подбора на 22-мата, на титулярите и на резервите. Това се вижда и с най-простото футболно око. Да не говорим за тактика и по-сериозни неща, невидими за фенското око. Искрено му пожелавам всичко това да се дължи само на липсата на опит, а не на акъл, защото вярвам, че не е чак толкова безнадежден треньор.

Много ще се анализира и пише сега, но мисля че доста от мастилото и хартията ще отидат на вятъра (добре че вече има и електронни издания). Едва ли тези анализи и статии ще се четат от хора, които не се интересуват от футбол. На другите всичко им е ясно като бял ден, макар някои от тях да бяха залъгани с "безпроблемното класиране" за еврофиналите. Иначе, че Италия по принцип не играе добре на тях е небезисвестен и безспорен факт, който едва ли може да послужи като оправдание на Донадони. Всъщност на пръв поглед, освен късметът и наказанието на Пирло, други такива няма.

Единственото спасение за "къдравелкото" бе да блесне някоя индивидуалност, кавито има достатъчно в отбора, но нали и за това трябва малко акъл. Няма как например голмайсторът на Сврия А и направил отличен сезон с Ювентус Алесандро Дел Пиеро, за който този шампионат най-вероятно бе последният шанс да опровергае тезата, че в изявите му със синята фланелка контрастират с тези с черно-бялата, да блесне от резервната скамейка. Или поне не повече от пейката, която търка. Факт е обаче, че много от звездите изневериха и остават длъжници. Плачевната форма пък на Лука Тони, около който се въртеше цялата атака, тотално закопа италианците. Дори и за това не е виновен толкова играчът на Байерн, който не може да избира кога да е във форма и кога не, колкото глупостта на треньора му, който нямаше негова алтернатива като футболист и като схема. И Липи разчиташе на Тони и повечето от останалите, но той знаеше какво прави и имаше множетво "жокери" под ръка. Стигна се дори до там тифозите да се молят Лука да получи картон и да бъде наказан, за да се смени най-накрая тази агонизираща схема на игра.

Един Индзаги например би свършил страхотна работа. Въпреки че Пипо, пардон Суперпипо, не се слави с кой знае какви технически и физически данни, Донадони бе длъжен да го включи в състава дори само заради късмета и усета, който ритежава ветеранът на Милан, както и добрия му полусезон. Идеален "жокер" - вкарваш го за 5 минути и ти решава мача. Всместо това обаче, той не посмя дори да смени Тони в продължение на 4 тегави и много слаби мача на нападателя. Едва ли Марко Бориело щеше да се представи по-зле.



Само този факт е достатъчно показателен за страхливостта и неопитността на селекционера и дори издава леки признаци на некадърност. Сами разбирате, че от тук нататък няма смисъл да се говори за схеми, за тактики, за мотивация, за Амброзини, за Матераци, за Бардзали, за Перота, за подсигуряване, за умора, за головата разлика, за сухата и сурова статистика, която показва, че всички голове на италианците са от статични положения и т.н и т.н... Очевидно е че Италия се нуждае и от сериозно подмладяване на състава, но това друга обширна тема.

Донадони сам си е виновен и няма право да плюе по шанса и да се оправдава с него, след като вече веднъж му си се доверил, играейки цял мач за дузпи. Суровата истина е, че италианците трябва да са доволни от късмета и стечението на обстоятелствата и дори да му благодарят. С този стил, с тази схема и с този треньор те бяха обречени от самото начало. Дори ако не бе катастрофалната загуна на старта от Холандия, която да ги стресне, едва ли щяха да се промушат на 1/4 финалите. Италия трябва да е благодарна не само на обичания от нея Ван Бастен, но и на мразения Доменек, както и на фактът, че в северната ни съседка не играят футбол. Понятието "група на смъртта" придоби много буквален характер, имайки предвид, че и 4-те "суперотбора" в нея не оцеляха до 1/2 финалите. Почти съм сигурен, че в която и от останалите групи да бяха "адзурите", нямаше да успеят да излязат. Страхливата, странна, предпазлива и крайно некреативна схема, с която Донадони се опитваше да открие топлата вода бе обречена от самото начало на неуспех. Колкото и банално да звучи, балонът все някога щеше да се спука. За щастие футболът вече не прощава на андрешковците. Най-големите "умници" Донадони и Доменек вече са си у дома и сънуват оная реклама на спрайт и се питат "къде сбъркахме". Това е много положитлен атестат за футбола обаче. Твърдението и прогнозата ми, че тази игра ще става все по атакуваща, агресивена, динамична и безпощадна към измекярите е налудничаво за повечето хора, но аз упорито вярвам в него.

Няма какво да се заблуждаваме - 1/4 финала бе реалният максимум за "Скуадра адзура". Болката у тифозите я има, но тя е най-малка в този момент. Едно отпадане още в групите щеше да е далеч по-пагубно. Да не мислите че на французите им е по-леко? Ами на холандците и португалците, които вече се виждаха с купата в ръка? Какво да кажем за симпатягите от Хърватска, които само в разстояние на 1 минута бяха подложени на "пълна промяна"? Я си представете, скъпи тифози, как щяхте да се почувствате след разгрома от Русия? А има ли по-голяма болка и разочарование от загубен финал? За пичовете от острова пък или само хубаво или нищо. Освен това "сините" отпадат от най-вероятният еропейски шампион (поне според букмейкърите). 

 

 

Сега всички италианци и фенове на "скуадрата" са втренчили поглед в "папата" на италианския футбол Марчело Липи, който най-вероятно ще е новият стар селекционер. Някои тифози на Ювентус обаче, между които съм и аз, не искат Липи да се завръща в националния. Те искрено се надяват, някой ден, колкото се може по-скорошен, той да се завърне у дома. Освен това Марчело вече постигна достатъчно с "скуадрата", за да влезе в историята. Той се отказа когато бе на абсолютния връх. Очакванията към него сега са огромни и страхът, че няма да ги оправдае е напълно закономерен и оправдан. Особено у черно-белите фенове, за които Липи е повече от месия. Имам чувството, че ако Липи не стане отново световен шампион, това ще се приеме едва ли за сериозен провал от претенциозните италианци. Ако поеме кормилото, на практика той няма да има право на грешка...

Италия е раждала, има и ще ражда много (като качество и количество) глеми треньори и Липи далеч не е единствената алтернатива. Смея да твърдя даже, че на този етап има дори по-добри такива. Защо да не се опита с един Лучано Спалети, който е способен да извърши революции. Той би внесал така нужната свежест и агресия в офанзивен палн. Едно е сигурно - Спалети няма да се уплаши да рискува, а и вече има сериозен опит, както и обица на ухото след седмицата в Манчестър. Въпросът е дали ръководителите на италианският футбол нама имат топки и дали са узряли за революция. Вече дали Спалети ще иска да зареже проекта си в Рома и да се пусне по националното течение е друг въпрос. Лучано е само един от не малкото примери. Проблемът обаче е, че в момента почти всички качествени трениори са пуснали здрави корени я в клубовете си я в други национални отбори. И все пак избор има, стига федерацията да прояви малко повече желание и активност. Защо да не се стигне и до съчетаване на две дейности.

За жалост, на "Ботуша", подобно на нас, нямат свестни ръководители. Може и да греша, но се съмнявам, че не е имало по-добра алтернатива от Донадони преди 2 години, както и за това, че в момента нямат голям избор, ако решат да го сменят. Просто италианците са направили грешната стъпка. Добри футболисти и треньори имат в изобилие, за разлика от нас. Претенции също.

Много се шуми около договора на Донадони и дали той ще бъде продължен. Всъщност той май, поне на хартия е автоматично продължен, след като бившият играч на Милан класира "адзурите" на 1/4 финала. Така че най-малкото ако го уволнят, от италианската федерация ще трябва да плащат парична компенсация. Струва си обаче, господа от италианското БФС, платете му и да си ходи. Дайте мизерната сума пари за да изкупите огромната грешка която направихте преди 2 години. Животът рядко предлага такава ниска изкупителна цена. Ако ли пък не, добре дошло за България.

 

Last Updated on Wednesday, 25 June 2008 13:16
 

Анкети

Ювентус Киево 16/02/2014
 

Класиране

         2012-2013
1. Ювентус 83
2. Наполи

72

3. Милан 65
4. Фиорентина 61
5. Рома 58
6. Удинезе 57
7. Лацио 55
8. Интер 53
9.

Катаня

51
10.  Парма 43
11.  Каляри 43
12.  Болоня 40
13.  Киево 40
14.  Аталанта 39
15. Сампдория 38
16.  Торино 36
17.  Дженоа 35
18.  Палермо 32
19. Сиена 30
20.  Пескара 22