Триумфално завръщане за Ювентус в Серия А срещу Ливорно. Точно такова, на каквото се надяваше "любопитният" (по собствените му думи) Клаудио Раниери. Пет гола по случай началото на една нова ера; пет гола по случай завръщането в елита; пет гола, които са послание към всички скептици и съперници. Ювентус вече е тук и ще бъде тук до края на сезона.
Всички трябва да се съобразяват с тази Стара госпожа, ранена от един скандал без прецеденти и изправила се на крака, без да трепне. Ще трябва останалите да държат под око този отбор, наполовина работнически, наполовина артистичен, който, изглежда, веднага е открил онзи стил на игра, който може да му позволи да избегне изнервяне и фатални загуби на точки и време в началото на сезона. Не всичко е идеално - това би било прекалено дори за Ювентус, но малцина са очаквали участието в Серия А да започне с "петица". Раниери може да потрие очи, да се ощипе и да се усмихне за втори път, откакто е начело на бианконерите (първият бе, след като подписа договора си). Ливорно не се съпротивляваше особено наистина, но не всеки ден се вкарват пет гола, дори срещу съперник, който не е в оптимално състояние.
Трезеге подпечата завръщането на бианконерите в Серия А. Френският национал вкара три гола, които са ценни както за класацията на реализаторите, така и за духа - неговия и на целия тим. Три гола на Трезеге и два на дебютанта в Ювентус, Винченцо Якуинта, който замени капитана Дел Пиеро. Всъщност десетката на Юве бе единственият човек, който не се усмихваше на голямата вечер на бианконерите. Донякъде заради смяната му, донякъде заради факта, че истинският празник започна, след като той напусна терена.
Но това не беше вечерта на недоволните гримаси, не и в лагера на Юве. За Ливорно остана горчилката. Гостите се сринаха в края на двубоя. Никога не е добре да ти вкарат толкова много голове, особено когато разгромът отравя естествения за старта на сезона ентусиазъм.
В другия лагер еуфорията може да се превърне в тенденция. Но торинци трябва да внимават да не се оставят прекалено безразсъдно на емоциите от един старт, какъвто дори любопитният Раниери едва ли е могъл да си представи.