- Г-н президент, опишете само с едно прилагателно 2008 година.
- Прекрасна.
- И защо?
- Финалът на Шампионската лига никога не бе провеждан в Москва, което се превърна в пълен триумф. Също както европейското в Австрия и Швейцария. Не зная дали в миналото шефовете са вкарвали голове, но най-сетне футболистите се върнаха на преден план, върнаха си и чара.
- Ще ни прощавате, но в какъв смисъл?
- В технически план и като имидж. Тази година на първо място бяха играчите, на второ - треньорите, трети - шефовете. Не винаги редът е бил такъв.
- Вие бяхте избран за президент на УЕФА на 26 януари 2007 г. в Дюселдорф. Каква е равносметката ви за тези две години?
- Смятам, че удържах дадената от мен дума. Обещах да бъда ефективен президент и да бъда навсякъде - речено - сторено. Вземете новата формула на Шампионската лига: Англия, Италия и Испания ще имат по 3 сигурни участника вместо досегашните два, но затова пък четвъртият им отбор ще трябва да премине през много по-тежки квалификации. На върха е справедливо да стигат най-добрите и няма как да не бъдат все едни и същи. Това, за което настоявах, бе основата: успяхме да я разширим така, както искаха всички.
- Това бе съвсем малка "реформичка", вместо една истинска и дълбока реформа. Не променихте формулата, а само критериите за участие и достъп до турнира.
- Крачка по крачка, аз изобщо не съм диктатор.
- Допуснахте ли някои грешки?
- Дойдох от футболния терен, а не от бюрокрацията. Следвах своя инстинкт, страстта си. Не е изключено да бях прекалено груб, когато обвиних Арсен Венгер, че говори само за бизнес.
- Борбата с расизма?
- Тя продължава. Знаете какво мисля по въпроса. В крайни случаи се спират мачовете и се наказват клубовете.
- Насилието?
- Имало е насилие и винаги ще има, за съжаление.
- Футболните залози?
- Те са като рак, заради залозите в Интернет последиците може да бъдат чудовищни. Моля правителствата да ни протегнат ръка. Да купиш един съперник, един съдия, един мач, това означава да убиеш духа на футбола.
- Ще се проведе ли в крайна сметка Евро 2012 в Полша и Украйна?
- Ще се проведе.
- Добре, но дали именно там?
- Ще се проведе. Шегата настрана, но поляците и украинците са наясно какво искаме ние от УЕФА. Един нов стадион във Варшава и един нов стадион в Киев.
- А в противен случай?
- Няма да имат европейско.
- Ако не е в Полша и Украйна, тогава къде?
- Ще решим в конкретния момент.
- Оптимист ли сте или песимист?
- Оптимист.
- Не са ли много тези 24 финалиста за Евро 2016? В крайна сметка в УЕФА членуват само 53 страни.
- И защо да са много? Идеята винаги ми е харесвала.
- Но нали точно вие взехте на мушка претоварения календар?
- Именно. Да премахнем блудкавите контроли, за да остане място за сериозните неща, за качество в количеството.
- Бразилия или Италия - Амаури от дълги месеци се колебае между двата отбора. Подкрепяте ли или не тези, които си избират национални отбори?
- Разбирам дилемата, но не и пазарлъка. Обяснявам по-ясно: вече не сме в каменната ера, когато Алфредо ди Стефано можеше да служи на трима господари - Аржентина, Колумбия, Испания. Днес трябва да се избере само един. Амаури е напълно свободен да обмисли нещата и дори да сподели своите колебания. Но мен ме скандализират съвсем други неща.
- Кои например?
- Финансовият допинг, тоест безотчетното наливане на пари в клубовете, и трансферният пазар с малолетни.
- Само два от толкова много проблеми.
- Досега като президент аз се забавлявах. Беше лесно, нещо повече - много лесно да не предам доверието на моите избиратели. Хубавото тепърва започва.
- Хубавото в същото време е и трудно.
- Така да бъде. Спортсменството във финансовата сфера е една от целите ми. Дотук с раздутите клубни бюджети или още по-зле, с фалшивите бюджети. Този, който е притиснат от дългове, трябва да покаже, че може да ги покрие. В противен случай - благодаря и сбогом! Нямам намерение да се меся в работата на лицензионните органи в Италия, Испания, Англия и т.н. Нещо, което никога няма да допусна. Това, към което се стремя, е специално създадена комисия или орган под егидата на УЕФА да регулира молбите за прием и съответните лицензи.
- На заседанието в Биариц обаче политиците се възпротивиха на това.
- Възпротивиха се на намесата в съответните сфери, но в нашата сфера решаваме ние от УЕФА, а не те.
- А какво ново по отношение на трансферите на деца?
- Пожелавам си да има нещо ново, и то скоро. Защото така не може да се върви напред. Аз съм твърдо за блокиране на трансферите от една в друга страна на играчи под 18 години. Ако Европейският съюз си прави оглушки, толкова по-зле за него. Заради желанието да гледаме винаги и само витрината губим от поглед трафика, който бушува в задния склад. Достигнахме до същинска форма на междуконтинентално робство. Търгува се с деца между 9 и 12-13 години. Истински позор.
- Какво е мнението ви за сделката на Бекъм с Милан?
- Той ми харесва, но не и сделката. Какъв е смисълът някой да бъде преотстъпен за 2-3 месеца? Уф!
- Анчелоти мечтае да строи един до друг Бекъм, Пирло, Зеедорф, Кака, Пато и Роналдиньо. Лудост ли е това, или какво?
- Този план може да изглежда лудост, но съвсем не е лудост. Зависи от това, доколко са готови да се жертват Кака, Роналдиньо и останалите от компанията. Всички, когато се налага, трябва да се превръщат в Гатузо. Във футбола няма невъзможни неща. Освен това, както съветваше Лидхолм, колкото повече един отбор държи топката, толкова по-малко са рисковете за него.
- Кой бе най-красивият гол, който видяхте на живо през 2008 г.?
- Много бяха. Бях в Торино, когато Дел Пиеро разстреля Икер Касияс. Станах на крака - при това не само заради привързаността си към Ювентус.
- Кой е отборът, който забавлява най-много публиката?
- Всички посочват Барселона, и с право. Но внимавайте да не пренебрегнете Манчестър Юнайтед. В Йокохама отборът им ме ентусиазира. Съгласен съм - срещу тях играеха еквадорци, а не някой от големите отбори, но те водеха играта дори с 10 души след червения картон на Видич.
- Каква е прогнозата ви за тройния сблъсък Италия - Англия в Шампионската лига?
- Бих отбелязал едно равновесие - Челси и Ювентус си приличат, Арсенал - Рома губи много без Фабрегас и Тоти, Моуриньо искаше точно Юнайтед и го получи.
- Миналия сезон англичаните мачкаха наред.
- Вярно е. Но италианското първенство израсна. Малко по малко си връща нивото от моето време. Впечатли ме Наполи.
- Ще има ли някакво чудо от типа на Верона от 1985 г.?
- Не го виждам при вас, италианците. Нито пък в Испания или във Висшата лига. Това са първенства, които са прекалено неравностойни икономически. Може би в Германия, където са по-строги и точни.
- Ибрахимович?
- Иска ми се да можех да играя до него. С него никога нямаше да ми е скучно.
- Проблемите със съдийството?
- За да ги разрешим, ни трябват още двама рефери. Съдиите до вратата, които изпробвахме, и то с успех, в Словения, Унгария и Кипър.
- Блатер не възприе охотно експеримента.
- Уф!
- Рим и финалът на Шампионската лига: за последен път ли е там?
- Но защо за последен. Рома ще има своя финал, градът е прекрасен, стадионът е окей. Очаквам само повече внимание към охраната на околните зони. Обикновено побоищата стават точно там.
- Рецесията заплашва да омаломощи футбола.
- Футболa може да го убием само ние, пряко замесените в него. Моментът е тежък, зная, но едно евентуално рязване на заплатите едва ли ще развали играчката ни.
- Все така ли желаете да връчите Купата на Шампионската лига на Ювентус?
- Естествено: Шампионската лига на Ювентус, а Купата на УЕФА на Сент Етиен. Моите отбори. Липсва само Нанси, но не може да имаш всичко. Между септември и декември станах дядо на две прекрасни внучета - Ева и Том. Сериозно ви казвам - 2008 бе наистина прекрасна година!

Роберто Бекантини
"Ла Стампа"