Програма

2012г. - 2013г.

25/08/2012г. 19:00ч.
1 Ювентус 2-1 Парма
02/09/2012г. 19:00ч.
2 Удинезе 1-4 Ювентус
16/09/2012г. 16:00ч.
3 Дженоа 1-3 Ювентус
22/09/2012г. 21:45ч.
4 Ювентус 2-0 Киево
25/09/2012г. 21:45ч.
5 Фиорентина 0-0 Ювентус
29/09/2012г. 21:45ч.
6 Ювентус 4-1 Рома
07/10/2012г. 16:00ч.
7 Сиена 1-2 Ювентус
20/10/2012г. 19:00ч.
8 Ювентус 2-0 Наполи
28/10/2012г. 13:30ч.
9 Катаня 0-1 Ювентус
31/10/2012г. 21:45ч.
10 Ювентус 2-1 Болоня
03/11/2012г. 21:45ч.
11 Ювентус 1-3 Интер
10/11/2012г. 21:45ч.
12 Пескара 1-6 Ювентус
17/11/2012г. 19:00ч.
13 Ювентус 0-0 Лацио
25/11/2012г. 21:45ч.
14 Милан 1-0 Ювентус
01/12/2012г. 21:45ч.
15 Ювентус 3-0 Торино
09/12/2012г. 16:00ч.
16 Палермо 0-1 Ювентус
16/12/2012г. 16:00ч.
17 Ювентус 3-0 Аталанта
21/12/2012г. 21:45ч.
18 Каляри 1-3 Ювентус
06/01/2013г. 216:00ч.
19 Ювентус 1-2 Сампдория
13/01/2013г. 16:00ч.
20 Парма 1-1 Ювентус
20/01/2013г. 16:00ч.
21 Ювентус 4-0 Удинезе
26/01/2013г. 16:00ч.
22 Ювентус 1-1 Дженоа
03/02/2013г. 13:30ч.
23 Киево 1-2 Ювентус
09/02/2013г. 19:00ч.
24 Ювентус 2-0 Фиорентина
16/02/2013г. 21:45ч.
25 Рома 1-0 Ювентус
24/02/2013г. 16:00ч.
26 Ювентус 3-0 Сиена
01/03/2013г. 21:45ч.
27 Наполи 1-1 Ювентус
10/03/2013г. 16:00ч.
28 Ювентус 1-0 Катаня
16/03/2013г. 21:45ч.
29 Болоня 0-2 Ювентус
30/03/2013г. 16:00ч.
30 Интер 1-2 Ювентус
06/04/2013г. 19:00ч.
31 Ювентус 2-1 Пескара
15/04/2013г. 21:45ч.
32 Лацио 0-2 Ювентус
21/04/2013г. 21:45ч.
33 Ювентус 1-0 Милан
28/04/2013г. 16:00ч.
34 Торино 0-2 Ювентус
05/05/2013г. 16:00ч.
35 Ювентус 1-0 Палермо
08/05/2013г. 21:45ч.
36 Аталанта X-X Ювентус
11/05/2013г. 21:45ч.
37 Ювентус X-X Каляри
19/05/2013г. 21:45ч.
38 Сампдория X-X Ювентус

* Италианската федерация си запазва правото да променя първоначалните дати и часове на срещите.

 

Юве и Милан разменят играчи, легенди
Written by hri100   
Sunday, 14 December 2008 04:52
juventus-milan2.jpgЮвентус - Милан е особен мач. Двата тима сякаш си поделят зоните на влияние. Макар да са съперници, торинци са пълновластен господар на домашната сцена, миланци са №1 от италианските клубове в Европа. Ювентус - Милан обаче остава по-скоро мач между големи отбори, а не истинско дерби. Двата клуба сякаш нямат какво толкова да делят. Освен големия съперник, който и за "бианконери", и за "росонери" е по-скоро Интер. Днес предстои двубой №200 между Ювентус и Милан (само Интер е играл повече пъти срещу "Старата госпожа" - 210). По този случай "Гадзета дело спорт" направи идеален отбор от футболисти, бранили фланелките и на двата тима. Безспорният №1 в списъка е Фабио Капело, настоящият селекционер на Англия. Точно 10 титли на Италия е спечелил дон Фабио с Ювентус и Милан - първо като футболист, после като треньор.


Историята на мачовете между Юве и Милан започва на 28 април 1901 година, когато "бианконерите" губят с 2:3 в Торино. Срещата е полуфинал от първенството, което тогава е разделено на регионални групи. Първият двубой в Серия А днешните съперници изиграват на 8 декември 1929 г. Ювентус печели в Торино с 3:1, два гола вкарва Орси. Но да не забравяме финала в Шампионската лига през 2003, който Милан спечели с дузпи, победата на Юве за Суперкупата на Италия (пак с дузпи, и то през същата 2003), двата триумфа на торинци за Купата на Италия (1942, 1990) и поражението през 1973 (Милан печели... с дузпи). В общия баланс Юве води с 69 победи, 69 равенства и 61 загуби


Ето го и идеалния отбор на футболистите, носили и двете митични фланелки (не са включени играчите, които могат да излязат на терена днес):

Големият проблем е вратарският пост. Изваждаме настоящия страж на "росонерите" Абиати и се оказва, че няма друг, играл и в двата тима. Затова бяхме принудени да изберем Карминяни. Той има един сезон в Юве (1971 - 1972), а после 4 години работи в Милан като треньор на вратарите и една като треньор на дублиращия състав.

Десен защитник е Лучано Спинози, изкарал 9 години в Юве между 1970 и 1979, в които печели 5 пъти скудетото и веднъж Купата на УЕФА. Спинози има само един сезон в Милан (1983 - 1984), в който често е тормозен от травми. В защита място намира и Пиетро Виерховод по прякор Царя. Той отива в Ювентус през 1995, когато вече е на 35 години. Това не му пречи с черно-бялата фланелка да триумфира в Шампионската лига. Сезон по-късно ветеранът вече е в Милан, където също изкарва 1 година. В центъра на отбраната е още Сандро Салвадоре. След четири години в родния Милан (1958 - 1962) той отива в Ювентус, където играе 12 сезона, печели три пъти скудетото и става национал на Италия. От "Скуадра адзура" отпада в навечерието на световното през 1970 година, когато си вкарва два автогола в мач срещу Испания. В Ювентус го наследява легендарният Гаетано Ширея.

В центъра на терена рамо до рамо слагаме двама герои на една трансферна размяна, породила навремето големи дискусии. Бенети и Капело. Ромео Бенети играе в Юве през сезон 1968 - 1969, после, след една година в Сампдория, отива в Милан. Там остава 6 сезона до 1976, като печели КНК и два пъти Купата на Италия. После е разменен за Капело, с когото играе заедно в националния отбор на Италия. Така Бенети се завръща в Юве, а Капело отива в Милан. "Бианконерите" се отказват от един класически плеймейкър и залагат на по-коравите Фурино, Тардели и Бенети, който в Торино става шампион два пъти (1977 и 1978). Ляв халф-бек в символичния тим е Едгар Давидс. Питбула отива в Милан през 1996, а през януари 1997 вече преминава в Юве, където остава до 2004, като печели три титли и една Суперкупа на Италия. Що се касае до четвъртия човек в средата на терена, това е Роберто Баджо. В Ювентус той играе 5 години, после се мести в Милан, където възникват проблеми с позицията му на игрището. При "бианконерите" Баджо печели Златната топка, става шампион, носител на Купата на Италия и на Купата на УЕФА. В първия сезон в Милан пак печели титлата под ръководството на Капело. Година по-късно обаче започват проблемите за Баджо. Ролята му на терена се припокрива с тази на Деян Савичевич. Освен това не е ясно дали основната му задача е да вкарва, или да създава. Капело обикновено го пуска титуляр, но почти всеки път го сменя.

В съвременния футбол трима нападатели може би са прекалено много, но в нашия идеален Юве-Милан не може без хора като Паоло Роси и Пиетро Паоло Вирдис. Освен другото, двамата не са типични централни нападатели. Паблито например, когато носи червено-черната фланелка, играе изтеглен доста по-назад отпреди. В Милан Роси отива от Ювентус, където за четири години (1981 - 1985) печели скудетото, КЕШ, КНК, Суперкупата на Европа, "Златната топка" и Световната титла през 1982 в Испания. Но когато отива в Милан, Роси вече не е Роси. През сезон 1985 - 1986 той вкарва само два гола и често страда от контузии. За да убеди Вирдис да дойде в Юве, през 1977 президентът на клуба Джампиеро Бониперти специално лети за остров Сардиня. Нападателят играе при "зебрите" четири сезона (прекъснати от 1 година, в която се завръща в Каляри), но така и не успява да се наложи като титуляр, макар че става шампион два пъти. През 1982 той е продаден, за да отвори място на Паоло Роси. Две години по-късно обаче Вирдис вече е в Милан, където се представя далеч по-силно, отколкото в Торино. За пет години с "росонерите" Вирдис печели КЕШ, скудетото, за което тимът изпреварва фаворита Наполи (Вирдис бележи два гола при победата с 3:2 на "Сан Паоло" в директния сблъсък). А в центъра на атаката на символичния сборен тим от бивши играчи на Юве и Милан, не може да е друг, освен Жозе Алтафини. Бразилецът идва в Италия през 1958, след като е станал световен шампион в Швеция. В Милан той играе 7 години и вкарва 120 гола, спечелвайки две титли и една КЕШ на "Уембли" срещу Бенфика, като вкарва и двата гола за успеха 2:1 над Орлите от Лисабон. След престоя си в Милан, Алтафини играе още 7 сезона в Наполи. А после, на 34 години, през 1972 преминава в Ювентус. За 4 сезона при "бианконерите" печели два пъти скудетото и често пъти решава мачовете, влизайки в игра в последните минути.

Треньор (играещ) на този славен тим е Фабио Капело. Като халф на Ювентус той за седем сезона е три пъти шампион на Италия (1972, 1973, 1975) и става национал. Когато преминава в Милан, грабва само едно скудето. И като треньор дон Фабио поделя успехите си главно между Милан и Юве. Привикан е да води "росонерите" в последните кръгове на първенството през 1987, когато сменя Лидхолм и вкарва отбора в зона УЕФА. Впоследствие се откъсва от футбола, преди да бъде назначен отново за треньор на Милан. Между 1991 и 1996 Капело печели четири титли, от които три поредни и 1 КЕШ. По-късно триумфира в Реал М и Рома, след което е привлечен в Ювентус. Под негово ръководство торинци стават шампиони през 2005 и 2006, но после титлите са отнети заради големия скандал с уредените мачове.

Сред резервите също има играчи, които заслужават да бъдат споменати. Като защитника Серджо Порини, отраснал в Милан, който с Юве става два пъти шампион, носител на КЕШ, на Купата на Италия, на Суперкупата на страната и на Междуконтиненталната купа. После отива в Шотландия, а днес, макар и на 40 години, продължава да играе в четвъртодивизионния Пицигетоне. Друг любопитен случай е този на Алесандро Орландо, който макар да играе малко, става шампион първо с Милан, а година по-късно и с Юве в средата на 90-те. Орландо е един от петимата италиански футболисти, печелили скудетото в две поредни години с два различни отбора. Останалите са Ферари, Торос, Манчин и Баджо.

Джузепе Баняти
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Last Updated on Sunday, 14 December 2008 04:56
 

Анкети

Ювентус Киево 16/02/2014
 

Класиране

         2012-2013
1. Ювентус 83
2. Наполи

72

3. Милан 65
4. Фиорентина 61
5. Рома 58
6. Удинезе 57
7. Лацио 55
8. Интер 53
9.

Катаня

51
10.  Парма 43
11.  Каляри 43
12.  Болоня 40
13.  Киево 40
14.  Аталанта 39
15. Сампдория 38
16.  Торино 36
17.  Дженоа 35
18.  Палермо 32
19. Сиена 30
20.  Пескара 22