Датата е 19 април 2004 година, намираме се в Монте Карло, на Лазурния бряг. Това е денят преди първия полуфинал в Шампионската лига между Челси на Раниери и Монако, воден от Дидие Дешан. На един хвърлей място от стадиона е закотвена яхтата на Роман Абрамович. На борда тече първата среща между руския магнат, Моуриньо и изпълнителния директор на Челси Питър Кениън.

Въпреки неколкократните декларации, че клубът има пълно доверие на римския специалист, въпреки второто място във Висшата лига, въпреки факта, че лондончани са на 180 минути от финала в Шампионската лига, Челси преговаря с друг треньор. И не с кого да е, а със специалиста, който няколко седмици по-късно може да се изправи срещу сините в същата тази Шампионската лига. Само 28 часа след срещата на яхтата на Абрамович Порто, воден от Моуриньо, се изправя срещу Депортиво (Ла Коруня) в другия полуфинал.

Раниери научава за преговорите с португалеца, които се водят зад гърба му, и ги приема като фрапантна липса на уважение. Гостуването на Монако тръгва добре (1:1 до 53-ата мин, когато домакините остават с 10 души след изгонването на Зикос), сините имат превъзходство. После обаче Раниери обърква нещата. Може би заслепен от желанието си да покаже на целия свят (и най-вече на работодателя си), че не е по-лош от Моуриньо, той вади от игра краен защитник и пуска вместо него чист нападател. Така разбива баланса на тима и останалият с човек по-малко Монако печели с 3:1.

Това е харакири, пристъп на лудост може би единствен за един треньор, който през цялата си кариера е държал нещата твърдо в свои ръце. Останалото е история: в реванша Челси повежда 2:0, но в крайна сметка мачът приключва 2:2. Порто отстранява Депортиво и Моуриньо печели Шампионската лига.

Оттам нататък антипатията става открита. Когато Раниери се сбогува с Челси, "Стамфорд Бридж" скандира името му, може би за първи и последен път в четирите му години в Лондон. Римлянинът подчертава, че на Моуриньо няма да му е леко във Висшата лига, с което вбесява португалеца.

"Чух думите на Раниери и те никак не ми харесаха - казва самият Жозе в деня на представянето си. - Ако някой от вас е негов приятел и има неговия телефонен номер, би трябвало да му се обади и да му обясни, че за да спечелиш Шампионската лига, се налага да победиш отбори от много страни. Същото беше и предната година, когато спечелих Купата на УЕФА. А той за 20 години е спечелил само една Купа на краля в Испания. И ми остави отбор, на който му липсва манталитет на победител."

Моуриньо омайва журналисти, фенове и футболисти по време на това първо свое лято в Челси. Отбелязва, че Креспо и Верон при Раниери не са играли добре, защото не са били щастливи. Заявява, че методите на работа на Раниери и неговия кондиционен треньор (много тичане, малко игра с топка в началото на подготовката) са остарели. Когато Челси печели убедително титлата и някой подхвърля на Моуриньо, че заслугата е на милиардите, налeти в клуба от Абрамович, португалецът отвръща незабавно: "Не е вярно, парите ги похарчи Раниери преди идването ми като купи футболисти, които сега не успяваме да продадем."

Последното изказване е доста спорно. Най-малкото защото, преди да си тръгне, Раниери привлича на "Стамфорд Бридж" футболисти като Чех и Робен (двама души с ключова роля за успеха на Челси в първата година на Моуриньо). Всъщност през първата година португалецът ползва само четирима играчи, които сам е довел в Лондон - Карвальо, Ферейра, Тиаго и Дрогба. Гръбнакът на тима (Чех, Тери, Галас, Макелеле, Лампард, Робен) е изграден от Раниери. Затова обвиненията на португалеца римлянинът ги приема много зле. Но дали го харесва човек, или не, Моуриньо си е такъв. Нищо лично, изтъква португалецът. Във футбола е така. Но през лятото на 2007 г. Аврам Грант е назначен за технически директор в Челси и идва ред на Моуриньо да отпие от чашата на унижението в отношенията с ръководството на клуба. Нещо повече - малко по-късно португалецът е сменен. От Грант.