Тренировката на Ювентус приключва и Алесандро Дел Пиеро излиза от съблекалнята. Капитанът е един от първите, които пристигат на базата във Виново, и един от последните, които си тръгват. Така е и в деня след онази вълшебна вечер, когато думите не стигаха, за да се опише стореното от него на стадион "Сантяго Бернабеу" в Мадрид. Думите не стигат, но помагат.

- Дел Пиеро, да започнем с алтруизма.
- В какъв смисъл?

- Току-що вкарахте два гола на Реал (Мадрид), а сега искате всички да отбележат по един гол в полза на изследването...
- Точно така. И тази година съм горд с това, че съм един от посланиците на италианската асоциация за онкологични изследвания. Тази година ще бъде проведена кампания на 8 и на 9 ноември, когато е рожденият ми ден. Това ми харесва, защото ще мога да споделя този специален момент с много други хора. Достатъчно е да се изпрати само един есемес, което струва 2 евро. В момента сме в криза, но вярвам, че всички или почти всички могат да отделят по две евро за благотворителност. Малките жестове движат света.

- А каква е вашата мечта?
- Да бъде победен ракът, тази ужасна болест. Усещам, че това е възможно и моментът наближава. Вече десет години се опитвам да дам моя скромен принос в тази битка. Знам за какво става дума. Това е болка, която съм изпитал и аз, защото баща ми почина от рак.

- Може ли да поговорим и за радостта от Мадрид?
- Хубаво е, когато моментите на голяма радост могат да ти донесат малко утеха в труден момент. Много сме горди с това, което постигнахме в Мадрид в сряда вечерта. Ювентус отново спечели мач на "Сантяго Бернабеу" след почти 50-годишно прекъсване и се класира за осминафиналите. Това е хубав момент, но сега искаме да играем до края на турнира.

- Кое предпочитате повече - Шампионската лига или скудетото?
- Знаете, че на тези въпроси никога не ми харесва да отговарям. Но заради емоциите, които изпитвам в момента, бих казал по-скоро Шампионската лига.

- Значи искате да си направите среща с Рим (б.р. - там ще се играе финалът) през май?
- Да се надяваме, че ще участваме в още един финал, но в същото време трябва да продължим да стъпваме здраво на земята. Притежаваме определени качества, но трябва да поддържаме едно постоянно равнище. И да вървим напред стъпка по стъпка.

- Преди две години ви нарекоха Ахил. А сега?
- Вярвам, че това сравнение продължава да е актуално. Понякога се чувствам много самотен, особено в трудни моменти. Но в други случаи усещам, че мога да наклоня везните в даден момент. Това напомня донякъде историята на Ахил.

- Ахил в Мадрид?
- Така беше. Това беше една незабравима вечер. Но прякорите по принцип ги измислят други хора, а не самият ти. Освен Ахил ми викат също и Пинтурикио (б.р. - псевдоним на италианския художник Бернардино ди Бето). Така ме нарече Адвоката Аниели.

- Дразнеше ли ви този прякор? (Б.р. - навремето Адвоката го нарича така, за да го отличи от Роберто Баджо, когото нарича Рафаело. Прякорът Пинтурикио трябвало да напомня на младия Дел Пиеро, че има още много да учи, докато се утвърди като голяма звезда в калчото.)
- Не, напротив. За времето си прякорът беше идеален. Бях много млад, а в Ювентус имаше голяма звезда като Баджо...

- А как би ви нарекъл Джани Аниели днес?
- Не знам, за съжаление той вече не е сред нас. Но вярвам, че много би му харесала нощта в Мадрид.

- Преди две години в книгата си "10+" споменахте за 10 неща, които държите да направите. Две вече са изпълнени - да върнете Ювентус в Серия А и да имате син. Какво още можем да добавим в този списък?
- (Усмихва се) Нощ като тази в Мадрид, макар че вече го постигнах. Това ще остане един от най-щастливите моменти в моята кариера, никога няма да я забравя. Освен това в книгата написах, че искам да имам деца. Преди година се роди Тобиас. За мен и за съпругата ми Соня това е фантастично изживяване. Децата променят живота ти.

- Събудихте ли Тобиас, след като се прибрахте от Мадрид?
- Не, той отпразнува головете ми в ръцете на съпругата ми, пред телевизора. Първият мач с Реал, когато също вкарах, беше по-специален случай, беше рожденият ден на Тобиас. Но всъщност, когато се върнах, той беше напът да се събуди сам. Беше някъде около часа на раждането му. Вероятно децата усещат нещо. Това са прекрасните тайни на живота.

- Имате ли девиз?
- "Да искаш и да можеш" за мен е една от най-важните фрази. Желанието е от изключително значение, за да постигнеш определени неща. Във футбола и в живота като цяло.