Тринайсет години по-късно не е необходимо да питате Алесандро Дел Пиеро дали се е променил и до каква степен. "Може да отправите този въпрос към онези, които упорито търсят промяната в мен. Онези, които все още се съмняват в моите качества. Аз съм нападател и винаги съм бил такъв. Трябва да играя близо до вратата, доказателство са головете ми." Отбеляза едно попадение, което преобърна развоя на мача на "бианконерите" срещу Борусия Дортмунд в Шампионската лига на 13 септември 1995. Тогава Дел Пиеро направи своя дебют за Юве в най-престижния европейски клубен турнир. Фабрицио Раванели, който тогава му беше съотборник, заяви, че играта на младия му колега му прилича единствено на тази на Марадона.

Затова е необходимо да припомним онзи мач, в който Але отбеляза първото си попадение в Шампионската лига. От този момент започна утвърждаването на Дел Пиеро в състава на Ювентус. Капитанът на "Старата госпожа" разказва пред списанието "Спортуик" за емоциите от завръщането на отбора му в голямото европейско футболно семейство след двете пропуснати години, през които Юве беше изхвърлен в Серия Б. Алесандро Дел Пиеро остана верен на клуба и не потърси спасение от изгнанието в долните дивизии, а поведе Ювентус и сега иска да завоюва отново европейските върхове, защото чест, настървеност и желание за реванш са отличителните му черти. Същите характеристики, които таранът носеше и преди тринайсет години.

- Какво си спомняте от онзи мач преди тринайсет години?
- Непрестанният дъжд, който валеше. Както и че играехме срещу много силен отбор, в който личаха имената на трима бивши играчи на Юве - Колер, Мьолер и Ройтер. Вкараха ни гол още в първата минута на мача. След това Падовано изравни, а моят гол ни донесе победата. В срещата Конте правеше чудеса, беше незабравимо.

- Гол като вашия в дебюта ви в Шампионската лига вкарват само белязаните.
- Бях едва на двайсет години - на тази възраст не се страхуваш от евентуалните грешки. И тогава изобщо не подозирах, че ще последват още много такива попадения, които специалистите ще нарекат ала Дел Пиеро. Единственото, което осъзнавах, е, че ми идва отвътре да изстрелвам топката.

- Онзи гол ли беше вашето посвещение във футболната игра?
- Той беше продължение на един прекрасен момент, започнал с титлата в Серия А, която спечелихме предишната година. През лятото обаче Роберто Баджо напусна тима и някой трябваше да се опита да го замести.  Честта се падна на мен

- Фабрицио Раванели, който тогава беше ваш съотборник, определи начина ви на игра като на Марадона. Измежду аржентинеца, Баджо, Платини, Дзола и Зико на кого мислите, че приличате най-много?
- Никога не съм си задавал този въпрос. Гореизброените са прекрасни футболисти, всеки от които недостижим, но аз имам щастието да се отличавам от тях и да имам свой стил на терена. Което не означава, че съм по-добър от тях.

- Кой мач от Шампионската лига бихте изиграли отново?
- Един от трите финала, които загубихме - срещу Борусия Дортмунд, срещу Реал Мадрид и срещу Милан. Аз съм щастлив, че играхме тези мачове. Често загубите имат значение и смисъл.

- Най-хубавият град, в който сте били по време на мач?
- Няколко са: Лондон, Москва, Мадрид. По време на мачове обаче освен летището и хотела не можеш да видиш много.

- Често ходите в САЩ. Ако бяхте американец, за кого щяхте да гласувате - за Обама или за Маккейн?
- Имам мнение по въпроса, но предпочитам да не го изразявам. Мога обаче да дам прогноза кой ще спечели президентските избори - Маккейн.

- Защо мислите така?
- Може би защото познавам американците и видях колко от холивудските звезди застанаха зад Обама. В Щатите, който е смятан за фаворит и има по-добър имидж, обикновено остава втори.

- От баскетболните звезди кого предпочитате - Коби Брайънт или Леброн Джеймс?
- Запалянко съм на Лейкърс, следователно ще посоча Коби, но това не означава нищо ...

- Да се върнем на Шампионската лига. Кой е най-трудният съперник, срещу когото сте се изправяли?
- Реал Мадрид винаги е бил безкрайно талантлив отбор, но Манчестър Юнайтед си остава най-добрият отбор

- Има ли сили този отбор на Ювентус да стигне докрай?
- Доста се подсилихме, но за да стигнеш докрай в турнир като Шампионската лига, трябва всеки от нас да покаже магически способности. Защото този трофей е магически.

- Селекционерът на клуба Раниери ви определи като виното, което, колкото повече остарява, толкова по-хубаво става?
- Това е прекрасен комплимент, за който съм му благодарен.

- Истина ли е, че ставате все по-силен?
- Последните два сезона за мен бяха изключително позитивни.

- Първите ви отношения с треньора не бяха от най-добрите - оставахте често на резервната скамейка, въпреки че заслужавахте титулярно място. Как го накарахте да преосмисли решението си?
- Раниери не е първият, който променя мнението си за мен - доста хора преди това са ме отписвали, а след време са преосмисляли решението си. След една контузия в коляното през 1998 някои побързаха да добавят въпросителен знак до моята състезателна кариера, но после го махнаха.

- На 18 февруари 2001 вкарахте гол на Бари и плачейки, посветихте попадението на баща ви Джино, който си беше отишъл няколко дни преди онзи мач. Тогава се отпушихте и започнахте отново да играете по невероятен начин. Само съвпадение ли беше този повратен и тъжен момент?
- Преживях емоциите от това попадение, сякаш се бях откъснал от действителността. След време ден след ден си давах сметка, че смъртта на баща ми опрости моята игра. Съзнанието ми се лиши от някои мисли и съмнения, които ме мъчеха и за които съм размишлявал. Престанах да обръщам внимание на чуждото мнение за играта ми. Покрай болестта на татко разбрах, че има далеч по-неразрешими проблеми. Футболът беше моят живот, но животът не е само футбол. Добрата ми игра може би се дължи на факта, че осъзнах това.

- Преподписахте с Ювентус до 2010, въпреки че се съгласихте заплатата ви да бъде намалена - може би го направихте, защото знаете, че в Италия някои хора са финансово затруднени в края на всеки месец?
- Тази тъжна истина се отразява на начина ми на живот.

- Тогава защо преподписахте?
- Защото с Ювентус и феновете на отбора ме свързва нещо повече от парите. Ако търсех благоприятна финансова оферта, днес щях да съм другаде.

- Колко пъти сте били напът да се разделите с Юве?
- Няколко пъти, но подобни колебания ме обземаха за кратко.

- Имало ли е отбор, който да ви съблазнява повече от останалите кандидати за подписа ви?
- Да, но няма да ви кажа кой.

- Има ли вероятност след две години да се преместите да играете в чужбина?
- Да опиташ късмета си в чуждо първенство, е атрактивна идея, защото се обогатяваш от професионална и човешка гледна точка. Например в Англия се живее по-добре, отколкото в Италия и във футболно отношение - първенството им е по-хубаво и за разлика от нас англичаните успяха да разрешат проблемите си с хулиганите по трибуните.

- Как се отнасяте с младите като техен капитан? Съветвате ли ги или ги оставяте да се учат от грешките си?
- Би ми харесало да разбера как младите ми съотборници гледат на мен. По принцип съм сдържан човек, затова не винаги оставам след тренировка да питам какво е положението или да давам съвети. Аз съм човек, който се уповава много повече на действията, отколкото на думите

- Кой беше най-тежкият ви момент в клуба?
- Контузията, която ме сполетя в Удине и заради която не играх от 1999 до европейското първенство през 2000. Другият ми тежък период, беше, когато оставих семейството си, за да тренирам футбол. На 12 години можех да премина в Торино, но не бях все още готов да напусна родното Конеляно.

- Коя е най-голямата емоция, която сте преживели на терена?
- Световната купа с Италия.

- Защо за националния отбор на Италия не се раздавате така, както за Юве?
- Не съм съгласен с това мнение. В оценките, които се дават за националните състезатели, никога няма обективност. Аз спечелих световната купа, нещо, което Италия през последните петдесет години постигна само веднъж. Затова се смятам за привилегирован.

- Гледахте ли олимпийските игри в Пекин? Кой е по-добър според вас - Юсен Болт или Майкъл Фелпс?
- Ще кажа Болт, защото стоте метра са коронната дисциплина на олимпийските игри. Ямаецът извърши истински подвиг.

- Решили ли сте вече с какво ще се занимавате, след като преустановите футболната си кариера?
- Бих искал да поиграя още малко.

- На рекламните клипове изглеждате прекрасно - бихте ли се заели с актьорско майсторство?
- Вече го практикувам. Преди всичко пред журналистите.