Джанлука Песото: Преди година Юве умираше като мен

Програма

2012г. - 2013г.

	25/08/2012г. 19:00ч.
1	Ювентус 2-1 Парма
	02/09/2012г. 19:00ч.
2	Удинезе 1-4 Ювентус
	16/09/2012г. 16:00ч.
3	Дженоа 1-3 Ювентус
	22/09/2012г. 21:45ч.
4	Ювентус 2-0 Киево
	25/09/2012г. 21:45ч.
5	Фиорентина 0-0 Ювентус
	29/09/2012г. 21:45ч.
6	Ювентус 4-1 Рома
	07/10/2012г. 16:00ч.
7	Сиена 1-2 Ювентус
	20/10/2012г. 19:00ч.
8	Ювентус 2-0 Наполи
	28/10/2012г. 13:30ч.
9	Катаня 0-1 Ювентус
	31/10/2012г. 21:45ч.
10	Ювентус 2-1 Болоня
	03/11/2012г. 21:45ч.
11	Ювентус 1-3 Интер
	10/11/2012г. 21:45ч.
12	Пескара 1-6 Ювентус
	17/11/2012г. 19:00ч.
13	Ювентус 0-0 Лацио
	25/11/2012г. 21:45ч.
14	Милан 1-0 Ювентус
	01/12/2012г. 21:45ч.
15	Ювентус 3-0 Торино
	09/12/2012г. 16:00ч.
16	Палермо 0-1 Ювентус
	16/12/2012г. 16:00ч.
17	Ювентус 3-0 Аталанта
	21/12/2012г. 21:45ч.
18	Каляри 1-3 Ювентус
	06/01/2013г. 216:00ч.
19	Ювентус 1-2 Сампдория

	13/01/2013г. 16:00ч.
20	Парма 1-1 Ювентус
	20/01/2013г. 16:00ч.
21	Ювентус 4-0 Удинезе
	26/01/2013г. 16:00ч.
22	Ювентус 1-1 Дженоа
	03/02/2013г. 13:30ч.
23	Киево 1-2 Ювентус
	09/02/2013г. 19:00ч.
24	Ювентус 2-0 Фиорентина
	16/02/2013г. 21:45ч.
25	Рома 1-0 Ювентус
	24/02/2013г. 16:00ч.
26	Ювентус 3-0 Сиена
	01/03/2013г. 21:45ч.
27	Наполи 1-1 Ювентус
	10/03/2013г. 16:00ч.
28	Ювентус 1-0 Катаня
	16/03/2013г. 21:45ч.
29	Болоня 0-2 Ювентус
	30/03/2013г. 16:00ч.
30	Интер 1-2 Ювентус
	06/04/2013г. 19:00ч.
31	Ювентус 2-1 Пескара
	15/04/2013г. 21:45ч.
32	Лацио 0-2 Ювентус
	21/04/2013г. 21:45ч.
33	Ювентус 1-0 Милан
	28/04/2013г. 16:00ч.
34	Торино 0-2 Ювентус
	05/05/2013г. 16:00ч.
35	Ювентус 1-0 Палермо
	08/05/2013г. 21:45ч.
36	Аталанта X-X Ювентус
	11/05/2013г. 21:45ч.
37	Ювентус X-X Каляри
	19/05/2013г. 21:45ч.
38	Сампдория X-X Ювентус

* Италианската федерация си запазва правото да променя първоначалните дати и часове на срещите.

Thursday, 05 July 2007 17:46

Невъзможно е да не гледаш нагоре. Да не гледаш този покрив. Или малкия двор долу. Една година по-късно Джанлука Песото влиза и излиза всеки ден от жълтата сграда, където е офисът му - централата на Ювентус. Там преди година бившият халф на Юве опита да се самоубие, като скочи от покрива. На стената зад бюрото му стоят снимките на Федерика и Бенедета, двете му дъщери. Няколко купи, телефон, географска карта на света са на стената отсреща. Патериците са в ъгъла, защото от време на време все още си служи с тях. Операцията на десния му крак бе тежка и още му създава грижи.

Как се чувствате?
- Добре, благодаря. Все още имаме някои неща да оправяме в този крак. Четох клиничния картон с проблемите, които съм имал в болницата. Не е останало място дори за още един ред. Както ми казваха още от началото, сега опитват да ми подобрят начина на живот. На мен ми стига само да премахнат болката.
- Знаете ли точната бройка на операциите?
- Горе-долу. Първо на таза, после на крака, после на гърба и след това още веднъж на крака. Толкова. Казаха ми, че са четири операции.
- Спомняте ли си деня, в който започнахте отново да ходите?
- Беше на 30 септември 2006 г. Имах си и публика. Лекари, роднини, медицински сестри. Получих толкова аплодисменти. Макар че думата "ходя" е доста силна за това, което направих. Изглеждаше ми, че нищо от тялото ми не ме слуша. Публиката ме подкрепяше, както при дузпата онази вечер на финала на Шампионската лига срещу Аякс в Рим (б.р. - 1996 г.).
- Първата крачка на втория ви живот. Или е прекалено силно да се каже така?
- Не. Това е вярно. Никой не си спомня първия път, когато е проходил като малък. Но аз съм сигурен, че съм се страхувал по същия начин, имал съм същото желание да открия ходенето.
- Не се ли страхувахте, че ще останете парализиран?
- Не. Радостта, че съм оцелял и че мога да използвам тялото си, надделя. Ако бях останал парализиран, пак щях да го понеса.
- Спомняте ли си нещо от онзи 27 юни 2006 г., деня на падането?
- Нищо. Абсолютно бяло петно. Но си спомням моментите, в които си мислех, че съм умрял. Всъщност аз бях почти мъртъв. Когато дойде линейката, мисля, че съм бил в кома. Тялото ми не се движеше и аз знаех, че никога няма да се събудя.
- Какво стана, като отворихте отново очи?
- Бях целият в жици, тръбички и медицински инструменти. Не можех да говоря, защото ми бяха направили трахеотомия. В продължение на три месеца бях като цвете в саксия. Три месеца като бебе. Повиваха ме, преобличаха ме, миеха ме, обръщаха ме. Но бях там. Усещах всеки жест, всяко вдишване. И бях щастлив.
- Как разбрахте за версията за самоубийството?
- Това е странна и дори смешна история. Нямаше как да ми кажат истината. Имаше абсолютна забрана да ми кажат. Бях на легло, неподвижен и безмълвен. И то в момента, когато течеше процесът срещу Ювентус. Исках да разбера какво става, но нямах телевизор, нито вестници. Те бяха забранени. Мислех си: или са ме блъснали с кола, или съм направил нещо брутално. Имах си някаква хипотеза. Всички ми говореха за коли, затова помислих, че съм преживял катастрофа.
- Подобна тайна не може да се опази дълго.
- Всеки ден говорех с психиатър. Понеже съм човек със средно ниво на интелигентност, у мен се породиха някакви съмнения. Питах се защо не ми пратят ортопед вместо психиатър. В главата ми се породиха някои въпроси. Какво съм направил? Какво се е случило с мен? Професор Муно ми каза, че съм паднал от покрива на офиса на Юве. Помислих, че се шегува.
- Как приехте тази новина?
- Не ядох нищо 2 дни. Пълна криза. Защото нямах и все още нямам никакви спомени от падането. Нито от който и да е момент от онзи ден. Но болката в душата, която имах, си я спомних перфектно. Беше черна дупка. Без никаква надежда. Най-дълбоката депресия, която можете да си представите.
- Значи наистина нищо не сте подозирали?
- Исках да гледам състезанията от Формула 1 и мачовете от световното. Исках да разбера, че Италия е спечелила. Но телевизорът винаги беше изключен. Накрая успях да видя присъдите по скандала Калчополи. Всички се молеха това да не повлияе на възстановяването ми. После успях да вляза в телетекста и да открия новините за мен.
- И какво открихте сам?
- Странни неща. Там се говореше за моето състояние, но не и за причината. Професор Донадио, началникът на реанимацията, използва една странна метафора. Че това е, като да се изкачваш по стръмен път, да виждаш края, но дотам остават твърде много завои. Тогава се убедих, че ме е блъснала кола.
- Спомняте ли си деня, в който отново проговорихте?
- Беше 16 юли. Докторите махнаха тръбата от гърлото ми и ме помолиха да си кажа името. Казах Джанлука.
- Как потръгна животът после?
- С любовта на другите, с признанията за привързаност, които те разтърсват. И не само от твоите най-близки. От децата ти, от жена ти. Също и от хора, които не познаваш. Които те спират на пътя и ти казват, че са доволни, че си жив. И никой не те съди.
- Какви са мечтите ви?
- Да прекарвам всичкото време, което имам, с дъщерите ми. А от спортна гледна точка - да видя прераждането на Юве. Да видя превземането на титлата и завръщането в Европа. В крайна сметка преди година Юве бе пред умиране, също като мен.
- Имаше ли някакъв определен момент, когато се почувствахте прероден?
- По Коледа бях в Уругвай при моя приятел Паоло Монтеро. След инцидента той остана до леглото ми 2 седмици, без да мигне. Когато отидох при него и го прегърнах, все едно прегърнах всички онези, които бяха близо до мен в тежките моменти.
- Спомняте ли си, когато ви донесоха световната купа в болницата?
- Беше луда сцена. Имаше болни, целите в тръби и жици, които искаха да пипнат трофея. Тази вечер вдигнах температура 41 градуса.
- Сега как се чувствате психически?
- Като астронавт, който се е завърнал от фантастично, но и адски рисковано пътуване. Извънземните се опитаха да ме отвлекат, но аз съм още тук. Различен съм. Променен. Работя върху себе си и не се срамувам.
- Каква е истинската разлика?
- Агонията, която ме изяждаше и не ми даваше да дишам, изчезна. Отмина и страхът от бъдещето и от смъртта. Чувствам се освободен от огромно бреме. Всичко беше една огромна разходка из страната на болката.
- Как се върнахте от тези земи и защо?
- За да благославям всеки ден, в който дишам. Животът е уникален подарък. За мен даже двойно по-скъп. Първата нощ докторите бяха почти сигурни, че ще ме изпуснат, защото кръвта ми не се съсирваше. Но истинският враг беше самотата. Това е все едно да пробягаш 30 метра до точката за дузпата и да знаеш, че ако пропуснеш, ще умреш. Но ако вкараш, удоволствието е огромно. В душата ти остава само радостта.
- Успявате ли да се шегувате с инцидента ви?
- Когато някой ми каже "Давай, хвърляме се напред", аз му отвръщам, че обикновено се хвърлям сам. Също така похвалих един приятел, който ми подари книга, в която се разправяше за един самоубиец. Приятелят ми не знаел, че се разказва за това.
- Вярвате ли, че има Божия намеса в спасението ви?
- Може би някой отгоре ме е хванал с ръка за малкото коса, която ми е останала.
- Мислите ли си често така?
- Не често. Винаги!

< Prev

Last Updated on Sunday, 21 October 2007 13:20

Анкети

Класиране

2012-2013

1.	Ювентус	83
2.	Наполи	72
3.	Милан	65
4.	Фиорентина	61
5.	Рома	58
6.	Удинезе	57
7.	Лацио	55
8.	Интер	53
9.	Катаня	51
10.	Парма	43
11.	Каляри	43
12.	Болоня	40
13.	Киево	40
14.	Аталанта	39
15.	Сампдория	38
16.	Торино	36
17.	Дженоа	35
18.	Палермо	32
19.	Сиена	30
20.	Пескара	22