Програма

2012г. - 2013г.

25/08/2012г. 19:00ч.
1 Ювентус 2-1 Парма
02/09/2012г. 19:00ч.
2 Удинезе 1-4 Ювентус
16/09/2012г. 16:00ч.
3 Дженоа 1-3 Ювентус
22/09/2012г. 21:45ч.
4 Ювентус 2-0 Киево
25/09/2012г. 21:45ч.
5 Фиорентина 0-0 Ювентус
29/09/2012г. 21:45ч.
6 Ювентус 4-1 Рома
07/10/2012г. 16:00ч.
7 Сиена 1-2 Ювентус
20/10/2012г. 19:00ч.
8 Ювентус 2-0 Наполи
28/10/2012г. 13:30ч.
9 Катаня 0-1 Ювентус
31/10/2012г. 21:45ч.
10 Ювентус 2-1 Болоня
03/11/2012г. 21:45ч.
11 Ювентус 1-3 Интер
10/11/2012г. 21:45ч.
12 Пескара 1-6 Ювентус
17/11/2012г. 19:00ч.
13 Ювентус 0-0 Лацио
25/11/2012г. 21:45ч.
14 Милан 1-0 Ювентус
01/12/2012г. 21:45ч.
15 Ювентус 3-0 Торино
09/12/2012г. 16:00ч.
16 Палермо 0-1 Ювентус
16/12/2012г. 16:00ч.
17 Ювентус 3-0 Аталанта
21/12/2012г. 21:45ч.
18 Каляри 1-3 Ювентус
06/01/2013г. 216:00ч.
19 Ювентус 1-2 Сампдория
13/01/2013г. 16:00ч.
20 Парма 1-1 Ювентус
20/01/2013г. 16:00ч.
21 Ювентус 4-0 Удинезе
26/01/2013г. 16:00ч.
22 Ювентус 1-1 Дженоа
03/02/2013г. 13:30ч.
23 Киево 1-2 Ювентус
09/02/2013г. 19:00ч.
24 Ювентус 2-0 Фиорентина
16/02/2013г. 21:45ч.
25 Рома 1-0 Ювентус
24/02/2013г. 16:00ч.
26 Ювентус 3-0 Сиена
01/03/2013г. 21:45ч.
27 Наполи 1-1 Ювентус
10/03/2013г. 16:00ч.
28 Ювентус 1-0 Катаня
16/03/2013г. 21:45ч.
29 Болоня 0-2 Ювентус
30/03/2013г. 16:00ч.
30 Интер 1-2 Ювентус
06/04/2013г. 19:00ч.
31 Ювентус 2-1 Пескара
15/04/2013г. 21:45ч.
32 Лацио 0-2 Ювентус
21/04/2013г. 21:45ч.
33 Ювентус 1-0 Милан
28/04/2013г. 16:00ч.
34 Торино 0-2 Ювентус
05/05/2013г. 16:00ч.
35 Ювентус 1-0 Палермо
08/05/2013г. 21:45ч.
36 Аталанта X-X Ювентус
11/05/2013г. 21:45ч.
37 Ювентус X-X Каляри
19/05/2013г. 21:45ч.
38 Сампдория X-X Ювентус

* Италианската федерация си запазва правото да променя първоначалните дати и часове на срещите.

 

Легендарните футболисти на Ювентус
Thursday, 04 September 2008 21:12




Луиджи Монти – "Бикът от пампасите"


15.01. 1901 - 09.09. 1983

 

monti.jpg Луис Луиджи Монти е реоден на 15 януари 1901 г. в едно малко предградие на Буенос Айрес. Неговият баща е от италиански произход. В началото на своята кариера играе в „Хуракан”. От там е привлечен от „Сан Лоренсо” в началото на 20-те години. С този тим печели шампионската титла на Аржентина през 1923 г. и 1924 г. Следващата му спирка в кариерата е "Ривър Плейт" дотогава не печелил нищо съществено отбор.

На клубно ниво Монти блести най-вече с екипа на италянския ЮВЕНТУС, където изиграва 225 мача и отбелязва 25 гола. Пет пъти е шампион на първенството на "Ботуша" (1931 ,1932,1933,1934,1935 г.). Характерна за натурализирания аржентинец е грубата му игра срещу противниковите състезатели. Също така той е много хитър и използва всеки миг, за да елеминира противниковия защтиник или вратар. Много често прилага своя „специалитет” – да блокира с нарушение вратарите,след което неговите съотборници отбелязват гол на опразнената врата. Когато някой от противниците го е предизвиквал той не отвръщал веднага, а в течение на мача използвал момента когато съдията не ги фокусира и си отмъщавал с ритник в слабините. Освен това изпозлвал разбъркванията в наказателното поле, за да контузи някой от съперниците си.

Луиджи Монти участва на първото световно първенство в Уругвай където печели сребърните медали с „гаучосите”. Той бележи 2 от головете за сънародниците си,като особенно ценен е този срещу Франция, които са победени с 1:0. Любопитно е, че именно "Бика от пампасите", както го наричат запалянковците е в основата на грандиозното сбиване на срещата между Аржентина и Чили 3:1. С националния екип на родината си има 17 участия,като е вицешампион на олимпийските игри в холандската столица Амстрердам през 1928 г.

След преминването в "Старата госпожа" от Торино получава италианско поданство. Така последва и очакваната повиквателна за националния тим на тази страна на 27 ноември 1932 г. срещу Унгария 4:2. Участва и на световното първенство с "адзурите". И на този голям футболен форум на ¼ финалния мач на стадиона във Флоренция между Италия и Испания вратаря на испанците Рикардо Замора е непреодолим. И точно тогава на сцената излиза Монти, който рита грубо без топка стража пред погледа на благосклонния съдия. След 90 минута мачът завършва 1:1 и срещата трябва да се преиграе на другия ден. Само че тогава на вратата на испанците липсва легендарния вратар Замора, който е на трибуните с няколко счупени ребра. За стореното Монти не само не съжелява, но и отново демонстрира своята бруталност. След сблъсък с него крилото на "Червените фурий" Бош започва да накуцва и на практика е абсолютен фигурант на терена. Ролята на Монти не се изчерпва със стореното до този момент. Именно негова е заслугата за отбелязания победен гол на "адзурите", след като изпозлва един от своите специалитети пресиране с нарушение на резрвения вратар на испанците. Голавна заслуга за успеха на италианците на ½ финалната среща с Австрия 1:0 е отново на "Бика от пампасите", който обезврежда знаменития нападател на "вундертима" Синделар. На финалния мач "адзурите" побеждават Чехословакия с 2:1, а Монти отново се справя безупречно с най-добрия нападател на противниците Пуч, който преждевременно напуска мача тежко контузен. След Мондиала специалистите характеризират грубия аржентиец, освен като отличен разбивач на противниковите атаки и като добър разпределител на атаките и безпощаден голмайстор. След спечелването на първата световна титла за Италия, за играч номер 1 на шампионата е избран Джузепе Меаца, но голяма част от треньори и специалисти са категорични, че най-голям принос за триумфа на "Скуадра адзура" има Луиджи Монти. След това италианската преса пише: "Световното първенство в Италия '34 премина под знака на Монти.

Монти почива в края на 1983 г. на 81-годишна възраст, заобиколен от многобройните си роднини в луксозния си дом. Разбрали за кончината му светови издания пишат: "ВЧЕРА ПОЧИНА ЕДНО ГОЛЯМО ИМЕ ЗА ИГРАТА, НО И НЕНАДМИНАТ ФУТБОЛЕН ЗЛОДЕЙ." 















Джампиеро Комби - първият славен италиански вратар

18.12. 1902 - 13.08. 1956



combi.jpg Джа;пиеро Комби е първият славен италиански вратар, за който започва да се говори със суперлативи на Апенините. След като е един от героите на световното първенство в Италия през 1934 г., за него разбира и останалия свят. Той първи прави пътеката на цяло поколение отлични италиански вратари като Оливиери, Арбертози, Дзоф, Дзенга, Палиука, Перуци, Толдо, Буфон...

Джампиеро Комби е роден на 18 декември 1902 г. в Торино. Играе в Ювентус от 1923 до 1935 г. В актива му има спечелени шест "скудета" (1926, 1932, 1933, 1934, 1935). През своята кариера с екипа на "Старата госпожа" има 348 мача.

Дебютът му на вратата на "Скуадра Адзура" е на 6 април 1924 г. срещу Унгария 1:7 в Будапеща. Включен е в олимпийския състав на страната си за олимпиадата в Аместердам през 1928 г. Неговите сънародници печелят на холандска земя бронзовите медали, след успех на малкия финал над Египет с рекордното 11:3. Участва на световното първенство в Италия през 1934 г. Преди първенството много "специалисти" са против неговото повикване в отбора, но не така мисли националния треньор Виторио Поцо. Впоследствие той ще каже за своя избраник: "Аз не се съмнявах нито за момент в неговите качества"

Интересно е, че той носи капитанската лента и след двубоя срещу Чехословакия (2:1) първо на него му е връчена Световната купа. По този начин става първия европейски футболист и при това вратар  вдигал "Златната Нике". Именно финалната среща, която се играе на 10 юни 1934 г. се явява негова последна в знаменитата му кариера, като национален страж. Той е един от героите в този мач, след като спасява невероятни положения на Соботка, Свобода и Нейедли. В период от 1924 до 1934 г. има с екипа на "Скуадра Адзура" твърде престижните за онова време 47 мача.

Комби притежава отличен усет за заемането на най-подходяща позиция при различните ситуации на терена. В най-драматичните положения демонстрира непонятна за онези години психика. Специалистите го определят, заедно с испанския страж Рикардо Замора - "Божествения", като един от най-силните вратари на 30-те години от миналия век в света. След прекратяването на състезателната си кариера е в Техническия комитет, който ръководи националния отбор на Италия в периода 1950-1952 г. По това време в треньорския състав попадат още Берети и Бузини.

Джампиеро Комби умира на 13 август 1956 г. в Лигурия, ненавършил все още 54-годишна възраст. Името му обаче ще остане завинаги в световните футболни анали, като един от най-великите вратари на Апенините. Бившият му клуб Ювентус, благодарение на фамилията-собственик Аниели, учердява на негово име награда, която всяка година се връчва на най-добрия италиански вратар.














Луиджи Алеманди

13.07. 1903 - 16.05. 1959



allemandi.jpg Луиджи Алеманди всяваше респект в своите съотборници в Ювентус, Амброзина (сега Интер ) и Рома със своята точност, рутина и интелект. Не случайно той е един от първите капитани на националния отбор на "Скуадра адзура". А като капак на блестящата му кариера в защитния вал на италианския национален отбор той стана световен първенец през 1934 г.

Известния в далечното минало защитник Луиджи Алеманди е роден на 13 юли 1903 г.  Започва да играе футбол в детския състав на Ювентус – Торино. С времето преминава през всички юношески гарнитурина на  "бианконерите", за да достигне до първия състав. Той е в основата на спечелената титла на Италия през 1926 г. В тима особено се сприятелява с една друга легенда Джампиеро Комби, стража на националния тим на страната. Това обаче не му пречи през 1928 г. да напусне Торино и да се премести в Милано, където облича екипа на Интер (тогава носещ името Амброзина). С "черно-сините" отново печели "Скудетото" през 1930 г., като заедно с Джузепе Меаца са звездите на тима.

Изключително ерудираните му действия на терена са причина да попадне в националния тим на страната. Дебютния му мач е на 4 ноември 1925 г. На стадиона в Падауа срещу Югославия (2:1). На световното първенство през 1934 г. е отново в състава, като великия наставник Виторио Поцо го използва във всичките пет срещи на "Скуадра адзура". Интересно е, че единствено той, Комби, Монти, Меаца и Орси са играли във всичките двубой на  "синьо-белите". А след спечелването на първата световна титла на Италия е носен на ръце от многобройните си почитатели на Апенините. Причина за това е, че спасява на два пъти вратата на италианците във финалния мач с Чехословакия. Тогава вратаря Комби е преодолян, но последната преграда се оказват саможертвените прояви на Алеманди.

След шампионата на планетата, героят на от световното първенство отново сменя клубната си прендлежност, като този път подписва контракт с римския Рома. С фланелката на "вълците" той отново загатва за своята класа, но постепенно изгубва мястото си в националния тим. Последния си мач за "адзурите" изиграва на 13 декември 1936 г. срещу Чехословакия 2:0 в Генуа. След това, въпреки че се надява на нов шанс за световното във Франция `38 , Виторио Поцо не му изпраща повиквателна.

Интересно е, че с 24-те си мача с екипа на представителния отбор в 9 от тях е бил негов капитан. Освен това той е един от първите защитници в света носили капитанската лента, като пример за подражание на милиони футболисти след него. А да си капитан в отбор, в който играе легенда като Джузепе Меаца не е просто привилегия, а гордост.

На средна възраст има редица здравословни проблеми. И точно когато мнозина очакват той да се радва на живота си, на 16 май 1959 г. долетява тъжната вест от Рим, че е починал.













Джампиеро Бониперти - Сеньор футбол

04.07. 1928

 
boniperti.jpg В Италия на един играч лепнаха прякора "Сеньор футбол" и неговото име е Джампиеро Бониперти. Причината да го наричат така е фантастичната му игра, предаността му към най-великия италиански клуб Ювентус и огромният му авторитет сред ръководители, треньори, футболисти, тифози и журналисти. Когато заема президентския пост на "Старата госпожа", той отново демонстрира вродените си заложби на отличен ръководител.

Джампиеро Бониперти е роден на 4 юли 1928г. в Баренго. Първи стъпки прави в родния Баренго, когато е едва на 10-годишна възраст. Впоследствие се включва в юношеския състав на Ювентус. С много труд успява да пробие до мъжкия състав, където през 1948г. се превръща в голмайстор на Серия А с 27 гола. Само две години по-късно през 1950г. печели първото си "скуде". През 1952г. "черно-белите", в чийто редици се открояват футболисти, като Мартино, "датското чудовище" Джон Хансен и Карл Хансен печелят нова титла на Италия. Бониперти намира отличен език със своите съотборници и се откроява, като един от най-добрите нападатели в тима. Особено си пасва с аржентинския голмайстор Омар Сивори и уелския таран Джон Чарлс, с които тима печели нови три титли на "Ботуша" през 1958, 1960, 1961г., както и купата на страната през 1959 и 1960г. До скоро той бе абсолютен рекордьор, обличайки екипа на "Старата госпожа" в 444 мача от Серия А и отбелязвайки 182 гола. Освен головете за него е характерно, че неговата дума е тежала твърде много в съблекалнята на стадио "Комунале".

Дебютира в националния отбор на 9 ноември 1947г. във Виенапри катастрофалната загуба от Австрия с 1:5. Интересно е, че по това време е едва на 19 години и след подобен крах самочувствието му пада твърде много. Получава повиквателна от националния селекционер Феруцио Ново за световното първенство в Бразилия през 1950г. На този шампионат "адзурите" си тръгват твърде рано след загуба от Швеция с 2:2 и на играта на Бониперти едва ли може да бъде давана оценка на общия фон на слабото представяне. Има честта да бъде извикан през 1953г. в сборния отбор на ФИФА срещу Англия. В игралият се в ангийската столица Лондон мач, той се отчита с две попадения във вратата на албионците и загатва за супер-класата си. Вторият футболен Мондиал, на който играчът на Ювентус взима участие е през 1954г. в Швейцария. Бониперти взима участие единствено в двубоят срещу Швейцария (1:2), като бележи почетното попадение. Въпреки несполучливите си игри на световни първенства той се превръща в лидер на националният отбор, като неговите съиграчи го избират за капитан на отбора. За съжаление "синьо-белите" не успяват да се класират на Мондиал`58. Последен двубой с екипа на "адзурите" Бониперти изиграва на 10 декември 1960г., отново срещу Австрия в Неапол, като резултата 1:2 отново помрачава настроението му. С националната фланелка Бониперти е изиграл 38 мача, като е отбелязал 8 гола. В 24 от двубоите е носил капитанската лента, като тифозите не без основание му лепват прякора "Елегантния капитан."

На терена блести с майсторската си игра и отмерени действия при всяка една ситуация. Голям майстор е на далечните удари, с които много често изненадва противниковите вратари. Известен е с рицарското си поведение, с което служи за пример на много играчи. От големите нападатели много цени Силвио Пиола, с който има щастието да играе в националния отбор на страната си. А веднъж при един мач между Италия и Англия през 1952г., когато треньорският щаб се колебае кой да бъде централен нападател между него и Пиола, той симулира неразположение, за да даде път на своя учител. Той обаче е повече от щастлив, когато ръководството ги пуска и двамата на терена.

След като окачва обувките на пирона, фамилията Аниели му предлага работа в Ювентус. Така от 1969г. той заема поста технически директор на клуба, на които отдава 20 години от кариерата си. На новата длъжност си върши безупречно работата и печели симпатиите на всички, със своята инициативност и трудолюбив характер. Всичко това е забелязано от Джовани Аниели и той му предлага през 1980г. да заеме президентския пост на "Старата госпожа." С неговото управление с свързват доста славни страници, когато тима ръководен от Джовани Трапатони и французина Мишел Платини диктуват модните тенденции в италианското "калчо". Медиите на Апенините го определиха за най-успешния ръководител на Ювентус в цялата история, след като в този период клубат триумфира с всички възможни клубни отличия. Той е на този пост цели 12 години, като в последните години от управлението му отборът започва да губи позициите си на "Ботуша" от звездния "Милан", ръководен от Ариго Саки. Това е причината през 1992г. да бъде заменен от Виторио Киузано. Бониперти обаче остава в административния апарат на "бианконерите", където с ценните си съвети е полезен и досега за ръководители, треньори и състезатели. От позицията на бивш голям майстор на гола, той твърди: "Наблягането на тактиката през последните 30 години направо задуши днешните нападатели." След грандизония скандал с купуването на мачове в "калчото" бе поканен от лятото на 2006 отново да стане шеф в Ювентус, за да спаси имиджа на клуба.

Той живее в страхотен палат в най-баровския квартал на Торино - Пиноторинезе, разположен в приказен парк, където шества тишината и безупречното спокойствие.
  

Тема във форума














Пиетро Анастази - един нестандартен нападател 

07.04. 1948 - 06.12 1997



anastasi.jpgТръгнал от низините на италианския футбол, Пиетро Анастази достига своя зенит в големия Ювентус. Той намери своето място в състава на "бианконерите" образувайки страхотен тандем с Бетега. С тези свои прояви попадна и в националния тим на Италия, като блесна по световните терени най-вече със своите нестандартни изпълнения и голмайсторски способности.

Пиетро Анастази е роден на 7 апил 1948г. в Катания. В началото започва да играе в тима на родния Масиминиана. В този състав, от града на световноизвестния вулкан Етна, се откроява като един от водещите голмайстори и печели приза за най-добър стрелец в много турнири и надпревари на юношеско ниво. С времето влиза и в първия състав и през 1966 г. съгледвачите на Варезе го привличат, за да усили нападателната мощ на отбора. Вече облякъл фланелката на един от тогавашните средняци в Серия А той хваща окото на скаутите на
Ювентус. Освен това колкото и изненадващо да е за мнозина той попада в плановете на националната селекция. Така на 8 юни 1968г. сензационно се появява в първия финал на европейското първенство срещу Югославия 1:1 на стадион "Олимпико" в Рим. А два дни по-късно, в повторния финал срещиу "плавите" 2:0 бележи един от головете, а с това триумфира и с европейската купа. След това за него се заговаря, като за голяма звезда в Италия, а босовете на "Старата госпожа" броят няколко хиляди в "зелено" на Варезе. По това време на Комунале играят много сносни футболисти като Дзоф, Бетега, Каузио, бразилецът Алтафини, немецът Халер, което дава голям тласък върху неговото професионално израстване. Неизменно с това и успехите са на лице, след като "черно-белите" печелят три "скудета" през 1972, 1973, 1975г. Ювентус е на крачка и от спечелването финала на КЕШ през 1973г., но късмета им изневерява за сметка на холандския Аякс, който печели с 0:1. Във всички тези години, Анастази се представя на висота и италианската преса не пести суперлативи за неговата игра. В разгара на лятото на 1976г., след идването на треньорския пост на Джовани Трапатони, той напуска тима на "бианконерите" и облича екипа на "Интер". В новия си отбор е сполетян от контузия, която му пречи да вмезе участие в част от двубоите. Завършва кариерата си с екипа на Асколи, който играе в Серия Б.

Интересно е, че през цялата си състезателна кариера, заради скоростните си качества, е бил обект на брутални действия от страна на противниковите защитници. С тима от главния град Ломбардия той печели една купа на страната през 1978г., след което казва сбогом на футбола. С постижението си от 336 изиграни мача и 118 гола Пиетро Анастази може да бъде считан за един от изявените голмайстори на "калчото". Погледнат от страни е много пъргав и подвижен. Когато във върхова форма изключителната му бързина и подвижност го правят трудно удържим. Легендарният вратар на националния отбор, а по-късно и треньор Дино Дзоф описва нестандартните  изпълнения в играта му така: "Ходовете и стрелбата на Пиетро не можеха да се предвидят с просто око."

На европейското първенство през 1968г. той е със съществен принос за спечелената купа, след като бележи втория гол на финала срещу Югославия 2:0. Анастази не попада в тима на "адзурите" на световното първенство през 1970г. На шампионата на планетата в ФРГ през 1974г. националния треньор Феручо Валкареджи му гласува доверие. Той играе в трите мача на "синьо-белите", като се разписва в срещата с Хаити 3:1. Последния си мач с екипа на представителния отбор на страната изиграва на 26 октомври 1975г. срещу Полша във Варшава. Двубоят е бил европейския квалификация и завършва с миролюбив изход 0:0. В актива си с националната фланелка има 25 мача и 8 отбелязани гола. 

 

 

 

 

 

Пиетро Рава

21.01.1916 - 05.11.2006

pietro_rava.jpg

Пиетро Рава е роден на 21 януари 1916 г. в Казине. Започва да играе организиран футбол в Ювентус от 1931 г. Рава прави своя дебют в "Серия А" на 3 ноември 1935 в мача Фироентина – Ювентус (1:1). Той печели шампионската титла на Италия през 1950 г. и купата на Италия през 1938  и 1942 г. С екипа на "бианконерите" има 263 мача и 14 гола. След престоя си в торинския гранд играе за кратко и в тима на Алесандрия.

Дебютира с националната фланелка на 3 август 1936 г. срещу САЩ (1:0), по време на олимпийските игри в Берлин. На тази олимпиада италианците печелят златните медали след победа над Австрия (2:1). Заслуга за този успех имат защитниците Фони, Балдо, Пичини и Рава, които са безапелационни в изявите си срещу своите противници. Рава участва и на световното първенство през 1938 г., където е един от водещите играчи и с основен принос за спечелената световна купа. Заради неговата безкомпромисна игра е поставен в отбора на шампионата. Има в актива си 30 мача с екипа на "Скуадра адзура". Неговият последен мач е на 1 декември 1946 г. срещу Австрия (3:2) в Милано. Включван е в редките по онова време мачове на на сборни световни отбори. Такъв един мач е и този на тима на ФИФА срещу Англия (0:3) през 1938 г. Освен това взима участив в сборна формация на Централна Европа срещу Западна Европа (3:1), изиграна през същата година.

Пиетро Рава умира на 5 ноември 2006 г. в Торино

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 


Last Updated on Monday, 13 June 2011 04:30
 

Анкети

Ювентус Киево 16/02/2014
 

Класиране

         2012-2013
1. Ювентус 83
2. Наполи

72

3. Милан 65
4. Фиорентина 61
5. Рома 58
6. Удинезе 57
7. Лацио 55
8. Интер 53
9.

Катаня

51
10.  Парма 43
11.  Каляри 43
12.  Болоня 40
13.  Киево 40
14.  Аталанта 39
15. Сампдория 38
16.  Торино 36
17.  Дженоа 35
18.  Палермо 32
19. Сиена 30
20.  Пескара 22