Луиджи Монти – "Бикът от пампасите"

15.01. 1901 - 09.09. 1983

Луис Луиджи Монти е реоден на 15 януари 1901 г. в едно малко предградие на Буенос Айрес. Неговият баща е от италиански произход. В началото на своята кариера играе в „Хуракан”. От там е привлечен от „Сан Лоренсо” в началото на 20-те години. С този тим печели шампионската титла на Аржентина през 1923 г. и 1924 г. Следващата му спирка в кариерата е "Ривър Плейт" дотогава не печелил нищо съществено отбор.

На клубно ниво Монти блести най-вече с екипа на италянския ЮВЕНТУС, където изиграва 225 мача и отбелязва 25 гола. Пет пъти е шампион на първенството на "Ботуша" (1931 ,1932,1933,1934,1935 г.). Характерна за натурализирания аржентинец е грубата му игра срещу противниковите състезатели. Също така той е много хитър и използва всеки миг, за да елеминира противниковия защтиник или вратар. Много често прилага своя „специалитет” – да блокира с нарушение вратарите,след което неговите съотборници отбелязват гол на опразнената врата. Когато някой от противниците го е предизвиквал той не отвръщал веднага, а в течение на мача използвал момента когато съдията не ги фокусира и си отмъщавал с ритник в слабините. Освен това изпозлвал разбъркванията в наказателното поле, за да контузи някой от съперниците си.

Луиджи Монти участва на първото световно първенство в Уругвай където печели сребърните медали с „гаучосите”. Той бележи 2 от головете за сънародниците си,като особенно ценен е този срещу Франция, които са победени с 1:0. Любопитно е, че именно "Бика от пампасите", както го наричат запалянковците е в основата на грандиозното сбиване на срещата между Аржентина и Чили 3:1. С националния екип на родината си има 17 участия,като е вицешампион на олимпийските игри в холандската столица Амстрердам през 1928 г.

След преминването в "Старата госпожа" от Торино получава италианско поданство. Така последва и очакваната повиквателна за националния тим на тази страна на 27 ноември 1932 г. срещу Унгария 4:2. Участва и на световното първенство с "адзурите". И на този голям футболен форум на ¼ финалния мач на стадиона във Флоренция между Италия и Испания вратаря на испанците Рикардо Замора е непреодолим. И точно тогава на сцената излиза Монти, който рита грубо без топка стража пред погледа на благосклонния съдия. След 90 минута мачът завършва 1:1 и срещата трябва да се преиграе на другия ден. Само че тогава на вратата на испанците липсва легендарния вратар Замора, който е на трибуните с няколко счупени ребра. За стореното Монти не само не съжелява, но и отново демонстрира своята бруталност. След сблъсък с него крилото на "Червените фурий" Бош започва да накуцва и на практика е абсолютен фигурант на терена. Ролята на Монти не се изчерпва със стореното до този момент. Именно негова е заслугата за отбелязания победен гол на "адзурите", след като изпозлва един от своите специалитети пресиране с нарушение на резрвения вратар на испанците. Голавна заслуга за успеха на италианците на ½ финалната среща с Австрия 1:0 е отново на "Бика от пампасите", който обезврежда знаменития нападател на "вундертима" Синделар. На финалния мач "адзурите" побеждават Чехословакия с 2:1, а Монти отново се справя безупречно с най-добрия нападател на противниците Пуч, който преждевременно напуска мача тежко контузен. След Мондиала специалистите характеризират грубия аржентиец, освен като отличен разбивач на противниковите атаки и като добър разпределител на атаките и безпощаден голмайстор. След спечелването на първата световна титла за Италия, за играч номер 1 на шампионата е избран Джузепе Меаца, но голяма част от треньори и специалисти са категорични, че най-голям принос за триумфа на "Скуадра адзура" има Луиджи Монти. След това италианската преса пише: "Световното първенство в Италия '34 премина под знака на Монти.

Луиджи Алеманди всяваше респект в своите съотборници в Ювентус, Амброзина (сега Интер ) и Рома със своята точност, рутина и интелект. Не случайно той е един от първите капитани на националния отбор на "Скуадра адзура". А като капак на блестящата му кариера в защитния вал на италианския национален отбор той стана световен първенец през 1934 г.

Известния в далечното минало защитник Луиджи Алеманди е роден на 13 юли 1903 г.  Започва да играе футбол в детския състав на Ювентус – Торино. С времето преминава през всички юношески гарнитурина на  "бианконерите", за да достигне до първия състав. Той е в основата на спечелената титла на Италия през 1926 г. В тима особено се сприятелява с една друга легенда Джампиеро Комби, стража на националния тим на страната. Това обаче не му пречи през 1928 г. да напусне Торино и да се премести в Милано, където облича екипа на Интер (тогава носещ името Амброзина). С "черно-сините" отново печели "Скудетото" през 1930 г., като заедно с Джузепе Меаца са звездите на тима.

Изключително ерудираните му действия на терена са причина да попадне в националния тим на страната. Дебютния му мач е на 4 ноември 1925 г. На стадиона в Падауа срещу Югославия (2:1). На световното първенство през 1934 г. е отново в състава, като великия наставник Виторио Поцо го използва във всичките пет срещи на "Скуадра адзура". Интересно е, че единствено той, Комби, Монти, Меаца и Орси са играли във всичките двубой на  "синьо-белите". А след спечелването на първата световна титла на Италия е носен на ръце от многобройните си почитатели на Апенините. Причина за това е, че спасява на два пъти вратата на италианците във финалния мач с Чехословакия. Тогава вратаря Комби е преодолян, но последната преграда се оказват саможертвените прояви на Алеманди.

След шампионата на планетата, героят на от световното първенство отново сменя клубната си прендлежност, като този път подписва контракт с римския Рома. С фланелката на "вълците" той отново загатва за своята класа, но постепенно изгубва мястото си в националния тим. Последния си мач за "адзурите" изиграва на 13 декември 1936 г. срещу Чехословакия 2:0 в Генуа. След това, въпреки че се надява на нов шанс за световното във Франция `38 , Виторио Поцо не му изпраща повиквателна.

Интересно е, че с 24-те си мача с екипа на представителния отбор в 9 от тях е бил негов капитан. Освен това той е един от първите защитници в света носили капитанската лента, като пример за подражание на милиони футболисти след него. А да си капитан в отбор, в който играе легенда като Джузепе Меаца не е просто привилегия, а гордост.

На средна възраст има редица здравословни проблеми. И точно когато мнозина очакват той да се радва на живота си, на 16 май 1959 г. долетява тъжната вест от Рим, че е починал.

В Италия на един играч лепнаха прякора "Сеньор футбол" и неговото име е Джампиеро Бониперти. Причината да го наричат така е фантастичната му игра, предаността му към най-великия италиански клуб Ювентус и огромният му авторитет сред ръководители, треньори, футболисти, тифози и журналисти. Когато заема президентския пост на "Старата госпожа", той отново демонстрира вродените си заложби на отличен ръководител.

Джампиеро Бониперти е роден на 4 юли 1928г. в Баренго. Първи стъпки прави в родния Баренго, когато е едва на 10-годишна възраст. Впоследствие се включва в юношеския състав на Ювентус. С много труд успява да пробие до мъжкия състав, където през 1948г. се превръща в голмайстор на Серия А с 27 гола. Само две години по-късно през 1950г. печели първото си "скуде". През 1952г. "черно-белите", в чийто редици се открояват футболисти, като Мартино, "датското чудовище" Джон Хансен и Карл Хансен печелят нова титла на Италия. Бониперти намира отличен език със своите съотборници и се откроява, като един от най-добрите нападатели в тима. Особено си пасва с аржентинския голмайстор Омар Сивори и уелския таран Джон Чарлс, с които тима печели нови три титли на "Ботуша" през 1958, 1960, 1961г., както и купата на страната през 1959 и 1960г. До скоро той бе абсолютен рекордьор, обличайки екипа на "Старата госпожа" в 444 мача от Серия А и отбелязвайки 182 гола. Освен головете за него е характерно, че неговата дума е тежала твърде много в съблекалнята на стадио "Комунале".

Дебютира в националния отбор на 9 ноември 1947г. във Виенапри катастрофалната загуба от Австрия с 1:5. Интересно е, че по това време е едва на 19 години и след подобен крах самочувствието му пада твърде много. Получава повиквателна от националния селекционер Феруцио Ново за световното първенство в Бразилия през 1950г. На този шампионат "адзурите" си тръгват твърде рано след загуба от Швеция с 2:2 и на играта на Бониперти едва ли може да бъде давана оценка на общия фон на слабото представяне. Има честта да бъде извикан през 1953г. в сборния отбор на ФИФА срещу Англия. В игралият се в ангийската столица Лондон мач, той се отчита с две попадения във вратата на албионците и загатва за супер-класата си. Вторият футболен Мондиал, на който играчът на Ювентус взима участие е през 1954г. в Швейцария. Бониперти взима участие единствено в двубоят срещу Швейцария (1:2), като бележи почетното попадение. Въпреки несполучливите си игри на световни първенства той се превръща в лидер на националният отбор, като неговите съиграчи го избират за капитан на отбора. За съжаление "синьо-белите" не успяват да се класират на Мондиал`58. Последен двубой с екипа на "адзурите" Бониперти изиграва на 10 декември 1960г., отново срещу Австрия в Неапол, като резултата 1:2 отново помрачава настроението му. С националната фланелка Бониперти е изиграл 38 мача, като е отбелязал 8 гола. В 24 от двубоите е носил капитанската лента, като тифозите не без основание му лепват прякора "Елегантния капитан."

На терена блести с майсторската си игра и отмерени действия при всяка една ситуация. Голям майстор е на далечните удари, с които много често изненадва противниковите вратари. Известен е с рицарското си поведение, с което служи за пример на много играчи. От големите нападатели много цени Силвио Пиола, с който има щастието да играе в националния отбор на страната си. А веднъж при един мач между Италия и Англия през 1952г., когато треньорският щаб се колебае кой да бъде централен нападател между него и Пиола, той симулира неразположение, за да даде път на своя учител. Той обаче е повече от щастлив, когато ръководството ги пуска и двамата на терена.

След като окачва обувките на пирона, фамилията Аниели му предлага работа в Ювентус. Така от 1969г. той заема поста технически директор на клуба, на които отдава 20 години от кариерата си. На новата длъжност си върши безупречно работата и печели симпатиите на всички, със своята инициативност и трудолюбив характер. Всичко това е забелязано от Джовани Аниели и той му предлага през 1980г. да заеме президентския пост на "Старата госпожа." С неговото управление с свързват доста славни страници, когато тима ръководен от Джовани Трапатони и французина Мишел Платини диктуват модните тенденции в италианското "калчо". Медиите на Апенините го определиха за най-успешния ръководител на Ювентус в цялата история, след като в този период клубат триумфира с всички възможни клубни отличия. Той е на този пост цели 12 години, като в последните години от управлението му отборът започва да губи позициите си на "Ботуша" от звездния "Милан", ръководен от Ариго Саки. Това е причината през 1992г. да бъде заменен от Виторио Киузано. Бониперти обаче остава в административния апарат на "бианконерите", където с ценните си съвети е полезен и досега за ръководители, треньори и състезатели. От позицията на бивш голям майстор на гола, той твърди: "Наблягането на тактиката през последните 30 години направо задуши днешните нападатели." След грандизония скандал с купуването на мачове в "калчото" бе поканен от лятото на 2006 отново да стане шеф в Ювентус, за да спаси имиджа на клуба.

Той живее в страхотен палат в най-баровския квартал на Торино - Пиноторинезе, разположен в приказен парк, където шества тишината и безупречното спокойствие.
  

Тема във форума

07.04. 1948 - 06.12 1997

Тръгнал от низините на италианския футбол, Пиетро Анастази достига своя зенит в големия Ювентус. Той намери своето място в състава на "бианконерите" образувайки страхотен тандем с Бетега. С тези свои прояви попадна и в националния тим на Италия, като блесна по световните терени най-вече със своите нестандартни изпълнения и голмайсторски способности.

Пиетро Анастази е роден на 7 апил 1948г. в Катания. В началото започва да играе в тима на родния Масиминиана. В този състав, от града на световноизвестния вулкан Етна, се откроява като един от водещите голмайстори и печели приза за най-добър стрелец в много турнири и надпревари на юношеско ниво. С времето влиза и в първия състав и през 1966 г. съгледвачите на Варезе го привличат, за да усили нападателната мощ на отбора. Вече облякъл фланелката на един от тогавашните средняци в Серия А той хваща окото на скаутите на
Ювентус. Освен това колкото и изненадващо да е за мнозина той попада в плановете на националната селекция. Така на 8 юни 1968г. сензационно се появява в първия финал на европейското първенство срещу Югославия 1:1 на стадион "Олимпико" в Рим. А два дни по-късно, в повторния финал срещиу "плавите" 2:0 бележи един от головете, а с това триумфира и с европейската купа. След това за него се заговаря, като за голяма звезда в Италия, а босовете на "Старата госпожа" броят няколко хиляди в "зелено" на Варезе. По това време на Комунале играят много сносни футболисти като Дзоф, Бетега, Каузио, бразилецът Алтафини, немецът Халер, което дава голям тласък върху неговото професионално израстване. Неизменно с това и успехите са на лице, след като "черно-белите" печелят три "скудета" през 1972, 1973, 1975г. Ювентус е на крачка и от спечелването финала на КЕШ през 1973г., но късмета им изневерява за сметка на холандския Аякс, който печели с 0:1. Във всички тези години, Анастази се представя на висота и италианската преса не пести суперлативи за неговата игра. В разгара на лятото на 1976г., след идването на треньорския пост на Джовани Трапатони, той напуска тима на "бианконерите" и облича екипа на "Интер". В новия си отбор е сполетян от контузия, която му пречи да вмезе участие в част от двубоите. Завършва кариерата си с екипа на Асколи, който играе в Серия Б.

Интересно е, че през цялата си състезателна кариера, заради скоростните си качества, е бил обект на брутални действия от страна на противниковите защитници. С тима от главния град Ломбардия той печели една купа на страната през 1978г., след което казва сбогом на футбола. С постижението си от 336 изиграни мача и 118 гола Пиетро Анастази може да бъде считан за един от изявените голмайстори на "калчото". Погледнат от страни е много пъргав и подвижен. Когато във върхова форма изключителната му бързина и подвижност го правят трудно удържим. Легендарният вратар на националния отбор, а по-късно и треньор Дино Дзоф описва нестандартните  изпълнения в играта му така: "Ходовете и стрелбата на Пиетро не можеха да се предвидят с просто око."

На европейското първенство през 1968г. той е със съществен принос за спечелената купа, след като бележи втория гол на финала срещу Югославия 2:0. Анастази не попада в тима на "адзурите" на световното първенство през 1970г. На шампионата на планетата в ФРГ през 1974г. националния треньор Феручо Валкареджи му гласува доверие. Той играе в трите мача на "синьо-белите", като се разписва в срещата с Хаити 3:1. Последния си мач с екипа на представителния отбор на страната изиграва на 26 октомври 1975г. срещу Полша във Варшава. Двубоят е бил европейския квалификация и завършва с миролюбив изход 0:0. В актива си с националната фланелка има 25 мача и 8 отбелязани гола. 

Пиетро Рава

21.01.1916 - 05.11.2006

Пиетро Рава е роден на 21 януари 1916 г. в Казине. Започва да играе организиран футбол в Ювентус от 1931 г. Рава прави своя дебют в "Серия А" на 3 ноември 1935 в мача Фироентина – Ювентус (1:1). Той печели шампионската титла на Италия през 1950 г. и купата на Италия през 1938  и 1942 г. С екипа на "бианконерите" има 263 мача и 14 гола. След престоя си в торинския гранд играе за кратко и в тима на Алесандрия.

Дебютира с националната фланелка на 3 август 1936 г. срещу САЩ (1:0), по време на олимпийските игри в Берлин. На тази олимпиада италианците печелят златните медали след победа над Австрия (2:1). Заслуга за този успех имат защитниците Фони, Балдо, Пичини и Рава, които са безапелационни в изявите си срещу своите противници. Рава участва и на световното първенство през 1938 г., където е един от водещите играчи и с основен принос за спечелената световна купа. Заради неговата безкомпромисна игра е поставен в отбора на шампионата. Има в актива си 30 мача с екипа на "Скуадра адзура". Неговият последен мач е на 1 декември 1946 г. срещу Австрия (3:2) в Милано. Включван е в редките по онова време мачове на на сборни световни отбори. Такъв един мач е и този на тима на ФИФА срещу Англия (0:3) през 1938 г. Освен това взима участив в сборна формация на Централна Европа срещу Западна Европа (3:1), изиграна през същата година.

Пиетро Рава умира на 5 ноември 2006 г. в Торино