Като Трапатони, като Липи, за да влезе в
историята на Ювентус, Раниери трябва да спечели всичко. Целта на
треньора, който започва втория си сезон в Торино, е амбициозна и
вълнуваща.
12 месеца след като влезе в Ювентус, за да помогне за
възкръсването след скандала "Калчополи", треньорът от Тестачо изглежда
вече неразделна част от философията и плановете на бианконерите.
Титлата и Шампионската лига вече не са недостижими цели за неговия
отбор. Интер, Рома и Милан са големите съперници у дома, срещу които
Юве не се чувства обречен. Клаудио Раниери вече е готов да побеждава.
- Втори сезон: какво се промени след 12 месеца?
- Промени се Раниери. В смисъл, че сега познавам добре света на Ювентус, защото вече съм част от него.
- Третото място миналия сезон е добро като стартова позиция, но докъде може да стигне отборът?
- Не си поставяме никакви ограничения. Не зная как и кога ще постигнем определени цели, но зная, че ще побеждаваме.
- Откъде идва подобна увереност?
- От Юве, от мен, от ръководството. Зная, че трябва да даваме всичко от
себе си 24 ч. в денонощието, но зная също, че в такъв случай е
невъзможно да не побеждаваш.
- Спечелването на титлата този сезон утопия ли е?
- Не. Казах го миналата година в разгара на обновяването на отбора,
няма как да не го кажа и сега. Моето уважение към останалите, но и ние
искаме титлата.
- Къде ще ви бъде по-тежко - в Италия или в Европа?
- Става дума за две различни състезания, но не толкова различни както в
миналото. Навремето се казваше, че в първенството е възможно да
поправиш 1-2 свои грешки, за разлика от Шампионската лига. Сега съм
убеден, че вече и в шампионата една грешка може да се окаже фатална.
- Андраде, Тиаго, Алмирон - как ще обясните тези три трансферни провала от миналия сезон?
- Във футбола има и провали, които понякога не се поддават на логично
обяснение. Дори сега много тифози и дори някои футболисти ми казват да
залагам на Тиаго, който в цяла Европа е считан за голям играч. Той
наистина е такъв, но във футбола понякога има чудни загадки.
- Тоест?
- Никой не може да оспорва класата на Шевченко. И все пак вижте какво направи в Челси - пълен провал.
- В такъв случай може ли да се каже, че трансферите на Амаури, Поулсен и Мелберг са нещо като реванш?
- Не, става дума за трима футболисти, които ще ми свършат работа, а не
за корекция на допуснати предишни грешки. Не съм виждал някой, който
работи и не прави грешки. Най-важното е те да са малко.
- Бихте ли направили малък коментар за всеки един от тях. Защо Амаури?
- Защото има мощ и енергия, съчетани с изключителна класа.
- А Поулсен?
- Защото притежава решителност и изпъква с тактически умения.
- Мелберг?
- Защото е завършен футболист и професионалист в пълния смисъл на
думата. Той се яви в Ювентус вече владеещ италиански език, което
означава, че го е изучавал 6 месеца преди да дойде на базата ни.
- Тифозите очакваха Шаби Алонсо, но вие предпочетохте Поулсен. Защо?
- А колко от тифозите, които мечтаеха за Шаби Алонсо, познават Шаби
Алонсо? Гледали са го най-много 20 мин по телевизията, а това ми се
струва твърде малко. Аз съм го гледал много по-често. На тези тифози ще
кажа, че Арагонес предпочете да не пуска Шаби Алонсо на европейското,
защото вместо него избра 32-годишен халф като Сена. Длъжни сме да
отбележим, че баскът е класен футболист, но за нашите планове
по-полезен ще е Поулсен.
- Какво бихте казали на тифозите на Юве, които са разочаровани?
- Ще им кажа, че ако бяхме взели Амаури в последната минута на
трансферния пазар, те щяха да го отпразнуват. Но ако го вземем рано,
както направихме ние, тогава те са разочаровани.
- Какви са шансовете на Ювентус срещу отбори като Интер, Рома и Милан?
- Не обичам да правя прогнози. Искам само да побеждаваме и съм убеден, че можем да го направим.
- Един бърз коментар за съперниците ви?
- Интер спечели и титлата му е заслужена. Милан не участва в
Шампионската лига, което е тяхно предимство, защото не може да се
сравняват напрежението в Купата на УЕФА и това в Шампионската лига.
Рома играе красиво и има огромен потенциал. Към тези отбори бих
прибавил и Фиорентина, защото бързо напредва.
- Моуриньо наистина ли е Специалния, или това е само едно красиво вестникарско определение?
- Той е специален. Смел е. Побеждавал е и в Португалия, и в Англия,
знае как да общува с обкръжението и с отбора. Интересна личност.
- От него обаче дойде първият удар срещу вас (Моуриньо обяви, че Юве
се страхува от Интер преди турнира за купата ТИМ). Очаквахте ли го?
- Това е част от неговата игра, но с него отношенията ми са добри.
- Да се върнем към Юве. Липсва ли на защитата футболист, способен да дръпне напред с топката в крака, от който да тръгне играта?
- Имаме такива в излишък.
- Средната линия - много мускули, малко класа?
- Казах ви преди, че това не е вярно. Но един ден ще се убедите и в техническите качества на Поулсен.
- Нападението - четирима за две места. Единият не е ли излишен?
- Не, още през януари аз бях решил, че ни трябват четирима нападатели.
- Победите на Юве в тази част от сезона сякаш потвърждават идеята
ви, но защо продължавате да отричате, че Трезеге и Амаури трудно се
сработват? Дори чуждестранната преса забеляза някои проблеми между
двамата.
- Ако проблемът беше в това, то... нямаше да имам проблеми! Но веднага
съм готов да приема да изкарам цял сезон с такова трудно съжителство
между Давид и Амаури. Няма такова нещо.
- Якуинта е здрав като танк, но какво е положението с Дел Пиеро?
-
Казал го е самият адвокат Аниели. Той е Пинтурикио (прякора на Алекс
идва от артистичния псевдоним на прочутия италиански художник от 15-и
век Бернардино ди Бетто). Споделям този чудесен израз.
- Само че миналия сезон Пинтурикио започна от скамейката, преди да
си извоюва титулярното място. Предвиждате ли нещо подобно и този сезон?
- Винаги пускам да играят тези, които са в най-добра форма. Миналия
сезон Дел Пиеро пропусна цялата първа част от подготовката, като влезе
във форма едва към ноември. От този момент той я запази до края. Честно
казано, аз бях принуден да го чакам. Но го направих доброволно.
- Буфон каза, че е сигурен в едно: Ювентус няма да играе най-хубавия
футбол, но ще бъде труден за побеждаване. Споделяте ли това, или сте
леко обиден на Джиджи?
- Каква ти обида, споделям напълно! Още миналия сезон никой не можеше да ни мачка.
- Споделяте ли и другата идея на вратаря ви - че Милан е фаворит за титлата?
- Не съм напълно съгласен. Залагам на класическото. Най-опасен е
отборът, който е спечелил титлата. Но както казах преди, в прогнозите
не ме бива. Освен това са банални.
- Кой бе най-хубавият и кой най-тежкият момент, откакто сте в Ювентус?
- Най-хубавият бе победата на "Сан Сиро" срещу Интер, а най-тежкият бе домакинската загуба от Фиорентина.
- Как вижда отвътре Юве един римлянин като вас, който е обиколил света? Какво очаквахте?
- Аз не съм типичен римлянин. Започнах да обикалям света от 1974 г.,
така че съм загубил много от "римското" в себе си. Що се отнася до това
как изглежда Юве отвътре, ще кажа само две думи - топ ниво.
- За Раниери казват, че дълбоко в себе си той е романиста (привърженик на Рома). Обиждате ли се?
- Той бе романиста като дете.
- Понякога изглеждате алергичен към критиките, приемате ги с доста кисело настроение? Защо?
- Критиките ги приемам. Не приемам обаче обидите от страна на тифозите.
Не ми харесва, че някои журналисти не казват истината на хората. И тъй
като това се случи няколко пъти, аз реагирах.
- Много ли ви тежеше сянката на Липи миналия сезон?
- Ето един пример на това, което ви казах преди малко. Проблемът Липи
никога не е съществувал, но на хората често им разказваха една фалшива
история. Собствениците, клубът и тифозите винаги ме подкрепяха.
- Италия, Испания, Англия, а сега отново сте в Италия, този път начело на Ювентус. Доволен ли сте от кариерата си?
- Кариерата е част от същността на човека. За съжаление не зная какво
точно целите с въпроса си, но аз винаги съм бил викан да създавам, а не
да управлявам.
- За вас казват: Справи се чудесно в Испания, за да подготви
победите на Купер, справи се чудесно в Англия, за да проправи пътя за
победите на Моуриньо...
- Във Валенсия бях четвърти. Поисках две звезди, за да оформя отбор за
титлата, но ми отказаха и отидох в Лондон, където бях втори с
незначителни разходи. Нямаше повече пари и положението стана
драматично. Тогава дойде Абрамович. Помня, че отидох да говоря с него,
за да го убедя да ме остави на поста ми, защото имаше възможност да
направим нещо голямо с повече инвестиции. Не го убедих, но
предварително бях наясно - смяната на треньора става физиологическа
нужда, когато има смяна на собствеността.
- Нито веднъж ли не сте се замисляли за поста селекционер на Италия?
- Преди да се пенсионирам, бих искал да бъда селекционер на някой
отбор. Вече имах някои предложения, но те дойдоха в неподходящ момент.
Но мисля и за Италия - в едно далечно бъдеще. Та кой не би го сторил?!
- Кои са италианските и чуждестранните треньори, които най-силно цените?
- Тръгвам направо. Еленио Ерера, който ме взе в Рома. Липи, Капело и
Анчелоти са най-доброто в италианския футбол, Венгер и Фъргюсън -
най-добрите чужденци.
- Имате къщи в Рим и в Лондон: смятате ли да купите една и в Торино?
- Да, мисля да взема къща и в Торино.
- Като заключение, ако Юве успее да спечели титлата или Шампионската
лига след всичко, което се случи, вие ще влезете в историята на
бианконерите редом до личности като Трапатони и Липи. Такава ли е целта
ви?
- Разбира се, че целта ми е такава, искам да стана като тях. Затова съм
в Торино. Ако не беше така, нямаше да приема предложението на Юве.
-
Ако може да избирате между успех в Италия или в Европа?
- Тук не се избира, а се води борба за спечелването на всичко. Като Липи, като Трап.
Лучано Бертолани
Визитка
Име: Клаудио Раниери
Роден: 20 октомври 1951 г.
Месторождение: Рим
Кариера като играч (защитник): Рома (1973-74), Катандзаро (1974-82), Катания (1982-84), Палермо (1984-86)
Кариера като треньор: Вигор Ламеция (1986-87), Кампания Путеолана
(1987-88), Каляри (1988-91), Наполи (1991-93), Фиорентина (1993-97),
Валенсия (1997-99), Атлетико М (1999-2000), Челси (2000-04), Валенсия
(2004-05), Парма (2007), Ювентус (от 2007).
Успехи като треньор: Купата на Италия с Фиорентина (1996 г.),
Суперкупата на Италия с Фиорентина (1996), Купата на Испания с Валенсия
(1999), Суперкупата на УЕФА с Валенсия (2004)
|