Бившият наставник на Ювентус Фабио Капело твърди, че новият треньор на Интер Моуриньо няма да успее да промени италианския футбол. Нито със своята чаровна арогантност, нито със закритите поради опасност от присъствието на противникови шпиони тренировки, нито с научните схеми за изпълненията на статични положения.

Като цяло Капело е прав, но причината може би убягва дори на самия него. Просто италианското калчо вече се е променило достатъчно поне от пет години насам. А моделът, приет за образец, е същият, който бе осмиван години наред: този на Интер, който е съставен изцяло от чужди футболисти.

Балансът на пръв поглед не е толкова катастрофален, като се има предвид, че отборите продадоха в чужбина 16 легионери, плюс още 7, чиито договори изтекоха. Но трябва да добавим тук десетките млади момчета, които се привличат в юношеските школи. При това често пъти процедурите са доста съмнителни.

В Серия А от около 130 трансфера 53 са свързани с чужденци. Големите удари са с чужденци, несъстоялите се удари - също. Чужденец е треньорът, породил най-голям интерес: Моуриньо. Чужденец е играчът, преследван най-упорито: Лампард. Чужденец е героят на най-шумната сделка: Роналдиньо. Чужденец е в центъра на последния голям провален трансфер: Муту.

Така или иначе, налице е генетична мутация на италианския футбол. Ако погледнем двайсетте титулярни състава на елитните тимове, поне на хартия, 91 от 220-те играчи са чужденци. От тях 21 са нападатели, 31 халфове, 33 защитници и 6 вратари. Може ли този футбол да е италиански?

Вярно, Серия А още е далеч от рекорда на английската Висша лига, където 70% от играчите са чужденци, а четирите най-силни тима имат за треньори французин, шотландец, испанец и бразилец. 

Като цяло тимовете на Апенините се разделят на два лагера. Едните залагат все повече на чужденците, другите - главно на италианците. Разделението е свързано и с целите, които си поставят тимовете. Онези, които се борят за скудетото или за място в Шампионската лига (Интер, Рома, Юве, Милан и Фиорентина) все повече разчитат на легионерите. Онези, които ги следват отблизо и са започнали дългосрочни проекти (Сампдория, Палермо, Наполи), залагат на италианците.

От титулярите на първите пет отбора само 19 са италианци, останалите 36 - чужденци. Четири от големите пет тима разчитат на чуждестранни вратари (Жулио Сезар, Дони, Фрей, Калач); два имат по трима защитници чужденци (Интер и Рома); нерадзурите ползват само легионери в средата на терена; Милан разчита само на чужденци в атаката. От 2004 година досега броят на италианците, титуляри във въпросните пет отбора, е спаднал от 31 до 19.

Заслужава да бъде споменат специално римският Лацио. Орлите копират Интер: От 11-те титуляри 9 са чужденци. Множество чуждестранни играчи ползват тимове като Удинезе и Катания.

В сравнение с миналото днес е много по-трудно да сбъркаш, когато купуваш играч от далеч. Всички клубове използват множество скаути, както и специалисти, които анализират видеозаписи с играта на футболистите, привлекли вниманието на клуба. Никой не пазарува на сляпо. В резултат на това отвън идват все повече играчи и се налагат все по-успешно. Местата за италианците намаляват още от клубните школи.

Със сигурност все повече чужденци ще стават шампиони, но мутацията тръгна отдавна, няколко години преди да пристигне Моуриньо. Освен всичко друго с неговите шити по поръчка дрехи и със склонността да се прави на самохвалко в Италия той е може би най-малко чужденец от всички...

Масимо Базиле

7 дни спорт